Остават по-малко от 200 дни до момента, в който българската национална валута ще отиде в историята. От 1 януари 2026 г. левът остава в миналото.
В навечерието на тази историческа промяна проф. д.и.н. Иван Русев, член-кореспондент на БАН и преподавател по стопанска история в Икономическия университет във Варна, разказа за произхода на българския лев, неговата роля в изграждането на национална идентичност и дългия път към европейската интеграция.
Левът като национална валута се появява 2 години след Освобождението. През 1880 г. Второто обикновено Народно събрание приема закон за правото на рязане на монети в Княжество България. Въпреки че е млада държава, България се справя с въвеждането на собствена валута. Според проф. Русев у нас се изгражда финансова култура още преди Освобождението. По думите му причина за това е съществуващият пазар и бурно развиващата се българска търговия в периода на зрялото Възраждане.
Първата българска банкнота е с номинал от 20 лева и е емитирана през 1885 г. Това се потвърждава от серийния й №000001
През 1850 г. в Османската империя се обнародва търговски закон по модел на френския, на който са базирани много от правилата в модерната търговия. С него се въвеждат правила за работата на търговските дружества, регламентират се основни икономически институти като фалита.
„Българите проявяват жив интерес към този търговски закон, защото те го използват именно като база за урегулиране на своите търговски отношения", посочва проф. Русев.
Появяват се множество едри и дребни търговци. Някои от тях създават крупни дружества, които боравят с големи капитали. Фирмата на карловските братя Евлоги и Христо Георгиеви създава клонове в земите на север от река Дунав – Галац и Букурещ, каза историкът. През 1839 г. капиталът на фирмата е 145 000 влашки гроша, а през 1878 г. пече е 11 631 000 гроша.
Други създават фирми със седалище в Цариград, днешен Истанбул. Сред тях най-голямата, поне през периода 50-70-те години, е търговската фирма на Христо Тъпчилещов, който е родом от Калофер, отбеляза про. Русев. И двете фирми търгуват с хранителни продукти, дрехи, кожи.
„Тези две фирми изграждат свои мрежи от търговци и посредници. При Тъпчилещов са 400 души, а при братята Евлоги и Христо Георгиеви повече от 500. Като ги разположим на картата на Източните Балкани по онова време, те очертават българските етнически граници", разказва проф. Русев. Търговските мрежи на българските възрожденски търговци се разпростират и в чужбина – към Италия, Франция и Великобритания. Активността на българските търговци е причина да са наясно с модерните търговски практики и монетарна политика. Оттам са запознати и с биметалния стандарт (обезпечаване на валутата със сребро и злато). Това помага за по-лесното приемане на национална валута.
Със закона от 27 май 1880 г. обнародван на 4 юни, България приема своя собствена валута – лев.
„Отнема една година да започне сеченето на монетите, като в следващото десетилетие се емитират тези от 2, 5, 10 стотинки, 1,2,5, 10, 20 лв.
По силата на този закон се приема и биметализмът, който се практикува по това време в Латинския монетен съюз, включващ Франция, Белгия, Италия, Швейцария, каза проф. Русев. Левът използва модела на френския франк.
Създава се и Българска народна банка – официалният монетарен регулационен орган в страната. България решава да въведе своя отделна валута, вместо да я нарече направо франк, както предлага българският революционер и политик Стефан Стамболов.
Проф. Русев пояснява, че това е времето, в което България възприема модела на националните държави, развит преди това в Западна Европа и в по-рано освободилите се балкански държави. Търси се изтъкване на национална идентичност, а един от белезите й е националната валута. Българският лев няма как да бъде конкурентен на големите валути от самото си възникване, но е приравнен към франка и използва неговия модел, което осигурява сравнителна парична стабилност. „Френският франк е най-надеждното платежно средство през целия ХХ век по ред икономически, социални, политически и други причини", подчертава проф. Иван Русев.
Предназначението на лева е да се създаде възможност за налагане на едно разплащателно средство в българския национален пазар. От друга страна, всички големи държавни заеми, които българските правителства теглят са във франкове. Макар и да отстъпва централната позиция на национално ниво на лева, френският франк запазва своето място и на местния пазар. До средата на ХХ век българинът продължава да прави неофициални, но много надеждни плащания във взаимоотношенията помежду си с тези стари, добре обезпечени със злато и сребро монети.
В периода от Освобождението до Балканските войни (1912-1913) България развива бързо икономиката си. Износът значително нараства през 90-те години на ХХ век. Западни кореспонденти на най-големите европейски вестници и телеграфни агенции по традиция резидират в София. Някои от тях говорят за „българското чудо”. По това време България е аграрна държава и е необходим кредит за развитието на селското стопанство. Създават се търговски банки – Българска земеделска банка през 1903 г. и Българска централна кооперативна банка през 1910 г. „Нужда от кредити има, а това е показател, че икономиката върви и се развива”, пояснява проф. Русев.
Друга причина за развитието на икономиката са задаващите се военни конфликти. „След като революциите от началото на двадесети век не успяват, се върви към военно решаване на националния въпрос – обединението на етническите българи в една държава след Берлинския договор. Това няма как да стане без теглене на чужди заеми. Много активни са именно френските банки. Всичко това води до още по-тясното приобщаване на България към европейския свят, икономика и пазар. За съжаление много пъти се получава, че войната може да е стимул и за едно бурно икономическо развитие“, коментира проф. Иван Русев.
По това време левът продължава да следва валутния модел на Латинския съюз. За пръв път започват да се емитират банкноти, но първоначално са посрещнати от хората с недоверие.
„В началото много трудно се налагат книжните пари, защото хората не вярват, че са достатъчно надеждни, че имат достатъчно добро златно и сребърно покритие, каквото имат монетите. Необходими са цели 14 години от създаването на лева, до 1894 г., за да влязат книжните пари в масово обращение", посочва проф. Русев.
След двете световни войни от първата половина на ХХ в. Съединените американски щати доминират в световната политика и икономика. Появяват се и други икономически сили – Япония и Китай.
„По това време държавите в Европа разбират, че ако са разпокъсани, не са конкурентоспособни на глобалния пазар. Те ще трябва да обединят своите усилия и да изградят един много по-голям пазар, разбирайки, че това няма да накърни националните им идентичности", обяснява проф. Русев.
От промените в европейските икономически и политически нагласи водят началото си Европейската общност за въглища и стомана (1961 г.) и по-късно Европейската икономическа общност (1957г.) – предшествениците на днешния Европейски съюз. Целта им е била да се създаде общ пазар и свободна търговия на континента, които да гарантират както силна икономика, така и мирни отношения. След години работа по икономическа интеграция, с Маастрихтския договор за Европейския съюз през 1992 г. идва идеята за общата европейска валута – евро.
Политическите зависимости в страната през ХХ век оставят България настрана от този процеси. Първата световна война. приближава страната до германската икономика. В междувоенния период – 30-те години на ХХ век – след Голямата депресия, цял свят преживява много тежка криза, която се отразява най-тежко върху развитите икономики. България не е сред тях, но също силно усеща кризата и все по-тясно се обвързва с Германия. След Втората световна война, като част от Източния блок, България е отделена от следвоенните процеси на интеграция със Западна Европа през втората половина на ХХ в.
През 1952 г. левът е тясно обвързан и прикрепен към руската рубла и не е свободно конвертируем във всички валути.
С падането на социалистическия режим през 1989г. страната прави постепенни стъпки към евроинтеграция.
„През 1996 г. България преживява една много тежка криза, която води до фалиране на държавата и голяма инфлация. Следва единодушното решение да бъде въведен валутният борд през 1997 г. – както знаем, той беше обвързан с германската марка. През 90-те години тя бе една от най-стабилните валути, конкурираща се много успешно дори с американския долар", връща се в не толкова далечното минало Иван Русев. Само година по-късно, през 1998-а, със създаването на Европейската централна банка, обединена Германия се отказва от марката в името на общата европейска валута – еврото. Българският лев автоматично се обвързва с него.
Според проф. Русев, ако от 1 януари 2026 г. страната влезе в еврозоната и следващите 1 – 2 години преминат без голям военен конфликт, който да повлияе цялостната европейска икономика, голямата част от страховете ще останат в миналото.
Източник: Уикенд
