Мария Гил Хименес беше много зле. Един ден през 2003 г. тя посети базиликата Саграда Фамилия в Барселона и произнесе молитва над гробницата на Антони Гауди – модернисткият архитект, който е проектирал великолепната сграда. Тя го помоли да й помогне, за да се намери нов бъбрек.
На следващия ден й се обадиха от болницата. Имаше наличен бъбрек.
„Ако това не е чудо, не знам какво е“, свидетелства тя писмено пред асоциация, която от 1992 г. води кампания за канонизирането на Гауди.
Кариерата в областта на архитектурата може да не изглежда очевиден път към благочестието. Но Асоциацията за беатификация на Антони Гауди промени това възприятие. В понеделник папата похвали "героичните добродетели" на далновидния каталунски архитект и го издигна до "достопочтен" статус, втората стъпка по пътя към светостта.
„Развълнувани сме“, споделя 73-годишният Хосе Мануел Алмузара, председател на асоциацията. "Гауди имаше специална връзка с твореца. Той посвети последните години от живота си на изграждането на църква, която събужда сърцата на всички, които я посещават."
Докато проектира Саграда Фамилия, неговият шедьовър и най-емблематичната сграда на Барселона, Гауди, който някога бе наречен „Божия архитект“ от висш църковен служител, все още имаше време да направи градина за пациентите в близката психиатрична болница и да посещава работниците си, когато са болни.
„Той беше състрадателен и благочестив, човек с големи добродетели“, казва Алмузара, който също е архитект. „Той беше и ранен пионер на устойчивостта и рециклирането.“
През последното десетилетие от живота си Гауди става почти монах в начина си на живот. Той се отказва от повечето светски притежания, често постои и прекарва дълги часове в молитва. Архитектът също така ежедневно посещава литургиите в малък параклис в криптата на Саграда Фамилия. Той живее в една стая близо до църквата и се съсредоточва почти изцяло върху изграждането й, смятайки го за мисия на живота си и форма на отдаденост.
Но дори със скорошната намеса на болния папа в негова полза, пътят към светостта никога не е гладък.
Гауди вече преодоля две препятствия. Първото е кандидатурата му да бъде приета – според правилата на Ватикана поддръжниците трябва да намерят доказателства за две чудеса, които е извършил, преди да може да стигне до следващия етап (беатификация), а след това евентуално да бъде издигнат до светец. Това е процес, който може да отнеме години, дори векове.
На Гауди, който е роден през 1852 г. и умира на 73 години през 1926 г., след като е блъснат от трамвай и откаран в болница за бедни, тъй като никой не го разпознава, вече са приписани редица чудеса. Почти век по-късно той е смятан за предпазващ от катаракта, откриване на изгубени предмети и намиране на работа за безработни, според писмените свидетелства на католици, подкрепящи неговата святост.
Патрисия Кампи от Италия пише на асоциацията, че е успяла да купи мечтания си дом, малко след като се е помолила на Гауди, „знаейки, че той е архитект, който също може да ми помогне да препроектирам имота“.
Снимка на Гауди към статия за него накарала Моника Апел от Чили да се помоли за помощта на архитекта да намери работа за безработния си съпруг. След дни той си намерил ново работно място.
„Хората му се доверяват“, казва Алмузара, цитиран от The Times. "Те го молят да помогне на техните близки. Някои хора също така споделят, че са правили чудеса."
Хорхе Анселмо от Аржентина твърди, че майка му е била на косъм от смърт от белодробно заболяване, когато той решил да я „предаде в ръцете на архитекта“, молейки се Гауди да я спаси. Състоянието й малко след това се подобрило.
Това, което Ватикана изисква обаче, за да бъде класифицирано нещо като чудо, е строго документирано медицинско доказателство за внезапно възстановяване, което противоречи на медицинско обяснение.
Един случай, смята Алмузара, се доближава до критериите. Сандро Рондена, италиански архитект с рак, който чул най-страшното – оставали му месеци живот. Съпругата и децата му се молели за застъпничеството на Гауди в криптата на Саграда Фамилия. Връщайки се в Италия се оказва, че напредналият рак на Рондена вече е в ремисия.
Алмузара документира случая и изпраща подробен доклад до Ватикана с медицински доклади. Експертната група на Ватикана е получила досието, но е отговорила, че иска да изчака до пет години, за да види дали ракът се е върнал, преди да го класифицира като възможно чудо.
„След три години Сандро отново се разболя от рак и почина“, казва Алмузара.
За някои фенове на Гауди неговата все още недовършена църква в Барселона, която привлича 4,7 милиона посетители годишно, е истинското чудо.
Строежът започва през 1882 г. с подкрепата на частни дарители. Гауди, който е учил архитектура в Барселона, поема проекта година по-късно, когато е на 31 години, като работи по него в продължение на четири десетилетия. Той прави няколко модела на своята визия, знаейки, че тя няма да бъде завършена до края на живота му. Много от плановете са разрушени по време на гражданската война от 1936-1939 г. Надеждите, че сградата, финансирана изцяло от частни дарители, може да бъде завършена навреме за стогодишнината от смъртта на Гауди следващата година, избледняха.
Въпреки това, дори и в незавършено състояние, църквата е втората най-посещавана сграда в Испания след Алхамбра в Гранада. Светлината струи през витражи, хвърляйки дъговиден блясък върху бледи, извисяващи се стени и каменна гора от извисяващи се дървоподобни колони. Таванът се издига като небесен балдахин, чиито сложни сводове са осеяни с геометрични звезди.
"Там се случва нещо много мистериозно. Много хора плачат, когато влязат", казва Алмузара. „Веднъж доведох приятел атеист, чух го да вика „Хосе Мануел, аз съм атеист, но чувствам нещо“. Той беше дълбоко развълнуван, облян в сълзи, прегърнах го и казах: „Това място е за всеки, независимо от това каква е вярата ни“.
trud.bg