Време е да издигнем мемориален паметник – на Жертвите на Прехода.
35 години от началото на "Прехода" може да се отчете, че от началото му и до сега има към 10% спечелили, още 20-30% живеещи от заплата до заплата и около 60% губещи, сред които поне половината са жертви.
И не само в България…
След падането на Берлинската стена през 1989 г., повече от 400 милиона души внезапно се озоваваха в нова реалност, драматичен преход от държавно-социалистически и централно планирани работнически държави към либерална демокрация (в повечето случаи) и (прекалено) свободни пазари.
Постсоциалистическите граждани остават рязко разделени относно наследството на прехода. Дали това е успех, който е довел до голям напредък след кратка рецесия, или социално-икономическа катастрофа, наложена на Изтока от западните капиталисти?
Икономическите, демографските, социологическите, политологическите и етнографските изследвания дават противоречиви резултати, основани на различни дисциплинарни методи и данни.
Триангулираните резултатите установявта, че както J-образният модел, който предвижда устойчив растеж след рязък спад, така и перспективата на катастрофалния капитализъм, която постулира неолиберализмът, е довел до опустошителни последици за към една четвърт от населението.
Докато един значителен процент от около 10% от народите в различни постсоциалистически страни се радва на забележителен успех, просперитет и прогрес, но много други претърпяха безпрецедентна социално-икономическа катастрофа.
Обещанията за „Прехода“ все още остават мираж за мнозина.
Кои са ЖЕРТВИТЕ ли?
Тези, които загубиха стабилните си работни места и преживяха тези 35 години в мъки, унижения и оскърбления; тези, които и днес кретат на минимална работна заплата; пенсионерите, които получават мизерни месечни подаяния под нивото на минималния жизнен стандарт; децата, чиито родители не могат да си позволят да платят на зъболекар или на лекар; младите семейства, които нямат пари даже за панелна гарсониера; младежите, които нямат пари даже за държавен университет и трябва веднага да работят; излъганите граждани от ордите корумпирани политици; хората, изграждали десетилетия предприятия и фабрики, които след това бяха дарени/приватизирани; заблудените че „масовата приватизация“ ще доведе до успешно бъдеще за тях и децата им; инвеститорите в частните универсални фондове, в „пирамидите“ и жертви на фараоните; отчаяните български граждани, напуснали своята родина; и още хиляди други!
Подписка за издигане паметник "Жертвите на Прехода" в София в градинката срещу Народното събрание.
Боян Дуранкев