За домашното насилие все още се говори тихо и със страх. То може да бъде физическо, но и психическо, което е също толкова опасно, но и много по-трудно доказуемо.
Жените преминали през това говорят едва след години, когато опасността е преминала и новото начало вече е факт.
Категорични са обаче, че за насилието, под всякаква форма, трябва да се дава гласност.
Цветелина Цекова е била една от тях. До 2014 година, когато едно телефонно обаждане от съсед до тел. 112 променя живота ѝ.
„Връзката с насилник започва като в приказка. Имаш чувството, че си уцелил джакпота. Това е първият червен флаг – насилникът те издига на пиедестал. Той започва да ти прави скъпи подаръци и да те обсипва с внимание. Твърде бързо иска да заживеете заедно, да сключите брак и дори да започне да ти говори за общи деца. Твърде бързо ти казва „Обичам те“. Така имаш усещането за сигурност и интензивна любов, като никоя друга“, разказа Цветелина Цекова по време на събитието „Дай ми глас“, насочвайки към проблема за насилието срещу жени в България.
След бързо случващата и интензивна любов, започва контролът, който е замаскиран като загриженост.
„В началото контролът е лек, почти ненатрапчив. Всичко е прикрито като загриженост и изолация от приятели и колеги. Променя и навиците, като това, че е по-добре да напуснеш работа, защото той ще се погрижи за теб. Въпроси като „С кого си пишеш?“, „Наистина ли ще облечеш това?“ и „Не искаш ли да сме си само ние двамата?“. След това започват подмятанията – за външния ти вид, за способностите ти, за интелекта ти. Това те кара да се съмняваш в собствената си преценка“, казва още тя.
Младата жена определя няколко ключови „червени флага“, които подсказват, че мъжът е насилник.
„Насилието не започва с шамар. Понякога шамар дори липсва. Именно психическото насилие е това, което ще те накара да изгубиш себе си и да не знаеш как изобщо си попаднала там и как можеш да се измъкнеш. Ще го познаеш по топката в стомаха, по това, че трябва да ходиш на пръсти, за да не ядосаш партньора си. По това се чувстваш несигурна, недостатъчна, недостойна. Ще го познаеш по усещането за страх и по това, че не взимаш сама решение за нищо“, отбелязва сигурните сигнали Цветелина Цекова.
Тя споделя своето спасение, за което ѝ е помогнал чужд човек. С едно телефонно обаждане…
„Връзката с насилник може да бъде нещо много страшно. Решението на много жени да си тръгнат, се оказва фатално. Затова разбирането и подкрепата от близките и обществото, е от огромно значение. Насилието не е семеен, а е обществен проблем и е важно да не извръщаме поглед. През 2014 г. едно обаждане към тел. 112 от съсед, който беше чул, какво се случва с мен, и беше избрал да не запуши ушите си, спаси живота ми. Без това обаждане аз сега нямаше да съм тук. Затова мога да му бъда благодарна цял живот. Не мълчете и не извръщайте поглед, защото подкрепата ви може да бъде нечие спасение. Изход и спасение има. Любовта е лекота“, споделя още младата жена.
Случаите на насилието, във всичките му форми, се увеличават, когато времето е по-топло. Това понятие е известно като "термичен закон". Това е термин, въведен от Адолф Кетле, който прави връзка между времето от годината и престъпността.
“Според него, през летните месеци се наблюдава повишена честота на престъпления срещу личността, като изнасилвания, проява на домашно насилие и дори убийства“ каза журналистът и писател Оля Стоянова, в ролята на модератор по време на панела „Пътят към помощта“.
„СЗО още преди време нарече насилието, особено над жени „епидемия“, а по-късно ООН също излезе с доклад, в който се посочва, че всяка една трета от жените е преживяла поне веднъж в живота си случай на домашно сексуално насилие. Данните в България също потвърждават това, почти всяка трета българка е била жертва някога в живота си на домашно насилие. Това е световен проблем“, каза Оля Стоянова.
При наличие на домашно насилие се подава сигнал, като органите на реда правят оценка на риска, а съдът определя конкретните мерки, обясни юрисконсултът Николина Ганева.
„Най-съществените „спирачки“ при това хората да потърсят помощ при домашно насилие, не са свързани с правно естество. Те касаят самата динамика при домашно насилие. То е особено коварно, защото посяга на пространства, които сме свикнали да интерпретираме като сигурност и приемане. Това са – дом, семейство, партньорски взаимоотношения, връзка с родител. Трудно е да се направи такава голяма промяна и да се излезе от този кръг“, каза Николина Ганева.
Тя отбеляза още дейностите, които трябва да предприемат органите на реда при случаи на домашно насилие, както и кои действия не влизат в правомощията им.
„При домашно насилие обикновено се подава сигнал до тел. 112 или пък до близкото Районно управление. Органите на реда са длъжни да направят оценка на риска. От там насетне, в резултата от нея, трябва да предприемат съответните марки. Тези, които са по-познати за хората, са – предупреждение към извършителя на насилие, съдействие на пострадалото лице да се настани в кризисен център, ако има нужда, задържане, арест на съответния извършител. Разследващите органи са длъжни да проверят дали има данни за престъпление. Такива са, когато има лека и средна телесна повреда в условията на домашно насилие или пък когато вече има издадена заповед за защита и тя не се спазва от страна на насилника. Има дейности, които полицията не може да направи в случаи на насилие. Не може да ни снабди с т.нар. „ограничителна заповед“. Правилният термин е „заповед за защита“. Това трябва да направим самостоятелно, като молители, като напишем молба, в която е необходимо да се опише информацията по конкретен начин. Съдът, с оглед на фактите по казуса, налага мерки по чл. 5 от Закона за защита от домашното насилие, които са свързани със забрана за доближаване, извеждане от жилището, определени обстоятелства, ако има дете и т.н. Затова е много важно съдействието на юрист“, обясни още Николина Ганева.
„Психическият тормоз е по-трудно доказуем от юридическа гледна точка“, допълни тя.
Отбеляза и друг вид сходни престъпления.
„Ако има издадена заповед от съда и е задължил насилника да посещава програма за справяне с гнева, а той не го прави, юридическите лица, които провеждат тези програми, имат ангажимент да сигнализират прокуратурата, защото това е престъпление. Ако аз съм съсед и зная, че моята съседка има такава заповед и не трябва да бъде доближавана, но е доближена, Правилникът за прилагане на Закона на защита от домашно насилие ми казва, че аз трябва да подам сигнал в МВР, което стимулира идеята всички да си помагаме, за да няма хора, които страдат и деца, които израстват в среда на насилие“, заключи Ганева.
Полезни сигнали и контакти при домашно насилие:
– Международният жест с ръка за подаване на дискретен сигнал за помощ при домашно насилие е – сгъване на палеца в дланта, последвано от затваряне на пръстите върху него.
– Националният телефон за помощ на жертвите при домашно насилие е: 0800 18 676 – безплатна и анонимна телефонна линия.
– Съседите могат да подадат сигнал за домашно насилие, но те не са задължени по закон.
trud.bg