Всеки път като погледна нещо по телевизията за култура и се хващам за кобура.
Днес пак при Гошко Влюбенов баба Бина Харалампиева – да, уважавана режисьорка, ама кво от това? – сама си хвали представлението във Варненския театър "Време разделно". Ма как публиката се радвала обединена, па иначе в живота не била, па как изкупени били билетите за гостувания в София и други градове. Бе, всичко е нашес! И пиесата, паписана по романа от непознат за мен автор, е като от Шекспир, а па артистите направо гениални – това Лорънс Оливие патки да пасе.
Публиката гледа, защото е безкритична – така сме от време оно, някак си се чувствеме неудобно да напуснем тъпа постановка. Билетите са евтини, държавата с нашите данъци продължава да подържа театрите по социалистическия модел. Но всички режисьори и артисти са за пазарната икономика, за свободата.
Като толкова обичате свободата, изкарвайте си парите сами!
Всичко държавно от соца съсипахме – икономика, селско стопанство – само театрите останаха на държавна хранилка.
Излезте на свободния пазар, че да ви видя колко ще оцелеете!
За нула време сте мортос.
Затова една привилегирована група – едни и същи до повръщане – се е закачила за телевизиите да цица от там.
Но, иначе, "началникът" им от Съюза на артистите – сталинска по същността си организация, ама не я разпускат – зове да бъде убит Путин като куче и колко е готина либералната политика.
Държавните карамелени бонбони са сладки, като ти ги подаряват хората със своите данъци.
Айде де, кога ще станете като любимия Бродуей, търтеи родни!
И, накрая: уважаема госпожа Бина Харалампиева, как да бъде обединен работникът с минимална заплата с чорбаджията милионер?
Не става.
Животът не е театрален салон…
Зоя Деянова