Започнаха приказките и лакардиите по вота на недоверие за завладяната държава и провала в правосъдието. По една от страничните телевизии наблюдавам случващото се. И се убеждавам, че няма завладяна държава – има държава, дадена под аренда.
България не е самостоятелна държава и много рядко е била.
Въпросът днес е дали тези, които са дали под аренда България, искат да я дадат на други под аренда.
По време на турското робство (присъствие, владичество, съвместно съжителство) отделни парчета от България са били давани на хора да ги управляват и да събират данъците. Срещу това упълномощените са участвали с жива сила във войни на Империята. Давай ни на нас данъци, кради каквото можеш, за теб и като те викнем – участвай с хора във войни.
Ако ви се струва, че и сега е същото, аз нямам вина за това.
Питам се обаче как може един-единствен човек – Пеевски, да завладее държавата. Може да я завладее, ако подкупи всички – в полиция, в прокуратура, в съд и в администрация. Ако може да го направи – халал да му е държавата. Халал да му е държавата, ако даже половината от тях подкупи. И язък за България, ако всички се продават.
Живеем в мътни, тежки и непредвидими времена. Хората ги е страх, огъват се, треперят.
Страх ги е някой да не ги заколи на пътя, да не ги изнасили някой, да не ги обере.
Страх ги е да не ги уволнят от работа.
Страх ги е да не им спрат кражбите.
Страх ги е да не ги свалят от мерцедесите.
Страх ги е, че няма да станат посланици и министри.
Всеки го е страх от нещо.
И ето ти я завладяната държава. Страхът завладява държавата – страхът за живота и за хляба. И страхът за келепира.
Все повече си мисля, че господарите, които ни управляват, не са с всичкия си. Ако в младостта ми сенилни старци в Политбюро на КПСС в Москва управляваха, сега освен сенилни старци и бабички отсам и отвъд Океана, ни управляват жестоки корумпета и извратени типове, които използват красивата, мъдра и велика стара Европа, за да си развяват егото и задниците.
Но да се върнем към вота днес.
Уж става въпрос за завладяната държава, а се разчистват единствено лични и вътрешнопартийни сметки.
В ГЕРБ вероятно ще използват вота, за да си разчистят по някакъв начин сметките с Митов (Той си го заслужава хиляда пъти. Когато по природа си фукльо и нарцис, накрая си намираш майстора).
Новото начало използва вота, за да се подмазва на Пеевски. Щом Йордан Цонев громи опозицията и се подмазва на Пеевски, значи всичко си е наред. Значи сме в България – засега.
МЕЧ и ПП-ДБ си разпределили да говорят по пет-шест минути всеки отделно като мотиви за вота на недоверие. Смешна и детинска работа – искат да ги видят, искат да трупат точки.
На Божанов мотивите за вота са нещо като резюме за дисертация, а на мечаджията Радостин Василев – като вечерна проверка за грехове и престъпления.
На народа даже не му е интересно. То е все едно в къщата на пияница да се громи ракията.
Тежко е това, което ще напиша сега, но ако спре да се краде – ако изчезнат възможностите за кражба и лично облагодетелстване, България ще изчезне. Ще престане да ги интересува България. Властниците никога няма да допуснат човек, който не краде, на власт. И никога няма да ни управлява интелект, а не гардероби. Гардеробите винаги събират откупа от населението по-добре и се разплащат, където трябва.
По света в гардеробите има скелети понякога, а в нашите гардероби има въздух под налягане, пачки, кюлчета и далавери, но гардеробите управляват. България е държавата на Управляващите гардероби.
Чувства се голяма умора от всичко наоколо. В провинцията е страшна беднотия, мръсотия и безпътица. Мръсотия в смисъл на боклук по земята и боклук във въздуха. Бъдещето ни все повече заприличва на опасен барутен боклук.
Няма да спра да викам, че българите изчезваме, че се топим и се гърчим и че не знаем какво да правим.
В София и в още две-три крепости от средновековен тип тичат като луди да се спасяват тия, които могат да тичат все още. В скоро време обаче ще стане ясно, че крепостите не са спасение, а временни острови.
Малко не е на място, но да не забравя да напиша – убийте ме, но не знам с какво се занимава Министерството на правосъдието. Министерството на водите също не знам с какво се занимава.
Не знам с какво се занимава Бордът по водите.
И разбира се, не знам – както винаги – с какво се занимава тоя Томислав Дончев.
И Министерството на дерайлиралите влакове не знам с какво се разправя.
Все ми набиват канчето, че пиша песимистично, че не виждам перспектива и светъл лъч в простора, че се вайкам. Добре, приемам го – може и така да е. Но дайте да си помогнем, та да не е точно така.
На първо време – дайте да почнем да си говорим, да се поздравяваме и да си приказваме, да не клюкарстваме зад гърба си.
Дайте да започнем да си ходим на гости.
Дайте да се съобразяваме с другите. И нека другите да се съобразяват с нас.
Преди двайсетина дена в Тетевен на пазара ни спря полицай – мой познат, с когото не бях говорил от години. Хубавец, балканджия, яко момче. Нищо особено не си казахме. Той със сина си, аз – с жена си, разменихме няколко приказки и ми стана толкова хубаво и така ми олекна, че си поговорих малко с властта и че властта си поговори с мен. И че така трябва да бъде.
Като си поговори с мен на пазара тоя тетевенски полицай, аз се почувствах много по-сигурен. И не ме интересуват кои са министри на вътрешните работи, кой е временно изпълняващ длъжността главен прокурор, кой е временно изпълняващ длъжността главен съдия, защото в нашата държава под аренда поне засега всички са временно изпълняващи длъжностите си – всички, от горе до долу. Но още не го знаят или не искат да го знаят.
И моя скромна милост също е временно пишещ човек, който си дава обаче сметка, че е временно пишещ човек и писането един ден може и да му поиска вот на недоверие.
Николай Милчев
