Всичко в тялото ни е свързано в сложна мрежа от биохимични и физиологични взаимодействия.
Депресията не е просто състояние на ума. Тя буквално променя анатомията на мозъка, засяга невроналната пластичност и възпалителните процеси. А когато хроничен стрес и емоционални сътресения компрометират имунитета, започва домино ефект.
Метаболитната среда, вътре в телата ни, създавана от храна, токсини, емоции, възпалителни фактори, екология, хормонални дисбаланси и оксидативен стрес, уврежда бъбреците. И не само тях … Но тук идва критичният момент … хроничното бъбречно заболяване не просто затруднява детоксикацията на организма. То увеличава риска от сърдечно-съдова смърт 14 пъти!
Това е същността на кардио-метаболитно-реналния синдром, състояние, в което сърцето, бъбреците и метаболитното здраве са неразривно преплетени. Едно нарушение води до друго, разгръща се верижна реакция.
С моите гости в студиото днес коментирахме именно тази верижна реакция.
Има ли добра новина!? Да, има!
Всичко започва и минава през умението да поддържаме вътрешен мир. Когато управляваме стреса, регулираме възпалението, подобряваме инсулиновата чувствителност и даваме на тялото възможност за възстановяване.
Как се намира това динамично състояние на баланс между ум, чувства, тяло … средата, в която живеем?
Всеки има лична формула.
Мен най-много ме е калил спорта.
Обичам да ходя на фитнес и да правя силови тренировки.
Помагат ми да изграждам функционална сила. И често си мисля … как силата съвсем не е въпрос на мускулна маса, а на нервна ефективност, на начин, по който мозъкът активира мускула.
Истинската сила идва не от обема на мускулите, а от невромускулния контрол!
И после, когато този контрол е вече наличен, човек се центрира много по-лесно и в живота.
И в стрес. И в състояние на афект.
Основните принципи на моите тренировки винаги са били:
1. Прогресивно напрежение – силата е умение, тя не идва от големи тежести, а от това да генерирам повече напрежение в мускулите. С постоянство!
2. Чести, но не до отказ тренировки – доста дълго време смятах, че за да съм тренирала добре, трябва да съм се размазала. Да се изцедя на макс. И … така правех. От 3 години тренирам по нов начин – често, обаче без да стигам до размазване и до пълен мускулен отказ. Завършвам с усещане, че мога да направя още.
3. Минимализъм – правиш малко, но ефективни движения. Това води до най-добри резултати.
4. Фокус върху издръжливостта и функционалната сила – вместо просто да увеличавам тежестите, предпочитам да работя върху ефективността на движенията.
5. То е като в живота – големината на тежестта не е чак толкова важна.
Важно е да вдигаш правилно!
Контролът и техниката са много по-важни от самата тежест.
Не колко, а как вдигаш.
Как!
Важи и за залата.
И за в живота.
Хубаво е да бъдеш стабилен.
Не само заради спокойствието в душата … а и заради средата в теб, заради метаболитна среда в теб.
Защото … всичко започва там!
Неделя Щонова