Вчера ми поставиха диагноза: "газлайтър".
Живеем в епохата на Великата подмяна, в която най-дълбоката форма на газлайтинг е да наречеш независимото мислене "газлайтинг".
Нека разчленим звяра.
Обвиниха ме в гаслайтинг, не защото съм излъгал или манипулирал, а защото извърших непростим грях – приложих обективен критерий към политическия театър. Аксиомата беше следната: в джунглата на властта, за да разбереш кой е истинската заплаха за властелина, не слушаш рева на животните, а гледаш само къде се цели върховният хищник. Всичко останало е декор.
Тази дисекция беше възприета като интелектуален тероризъм, това ме принуди да насоча скалпела не към политиката, а към самите инструменти на мисълта.
И така стигнахме до трите кръга на интелектуалния ад.
——-
Първият кръг: Сектата – топлият затвор на ума
Сектата не е непременно религиозна, такава е всяка политическа партия, идеологическо движение, онлайн общност, която ти предлага готово меню от истини.
Тя е претоплена идеологическа попара, която ти спестява усилието да мислиш сам.
Сектантството е топла стая с нарисувани прозорци.
Представете си, че сте родени и израснали в стая, чиито стени са покрити с красиви пейзажи – планини, слънчеви поляни, спокоен океан. В стаята е топло, уютно и безопасно. Дават ви храна и ви казват, че светът извън тези стени е ужасен, хаотичен и пълен с врагове. Вашият единствен дълг е да вярвате в картините по стените.
Това е сектантското мислене, то не предлага истина, а убежище. Цената за този уют е зрението ви. Вие приемате готова карта на света, без никога да сте стъпвали извън прага.
Всеки, който дойде и каже: "Знаете ли, навън вали, а тази планина на стената ви е просто рисунка", не е човек, а еретик. Той не ви носи информация, а се опитва да разруши дома ви. Неговите думи са заплаха за вашата сигурност.
В политиката е същото. Партията, идеологията, "каузата" ви дават готова стая. Казват ви кои са "наши" и кои са "лоши", кое е "добро" и кое е "зло". Не е нужно да мислите, а само да повтаряте мантрите като папагал.
Сектантът не търси истина, а принадлежност. Ако днес вождът каже, че "А" е черно, той ще се кълне, че "А" е черно. Ако утре вождът каже, че "А" всъщност е бяло, сектантът не просто ще се съгласи, той ще атакува всеки, който му припомни, че вчера е твърдял обратното. Паметта е първото нещо, което сектата ампутира.
Сектата не е вяра, а геометрия. Тя е затворено пространство, уютен затвор, чиито стени са изградени от готови отговори. Вътре е топло, сигурно и предсказуемо. Врагът е винаги един и същ. Героят също. Сектантът не носи идеи, а униформа. Мисленето е аутсорснато на Водача, на Партията, на Идеологията. В замяна получаваш най-ценната стока в епохата на хаоса – сигурност. И най-важното, получаваш правото да не се съмняваш.
За сектата, съмнението е болест. Вирус. Предателство. Човекът, който задава въпроси е саботьор, който се опитва да пробие дупка в стената на уютния затвор и да пусне вътре ледения вятър на реалността.
Това е духовен комфорт, платен с духовна кастрация. Сигурността на затвора, където стените те пазят от страшния свят на съмнението. Не се налага да четеш, да проверяваш, да се бориш с противоречия. Групата вече е свършила тази работа. Твоята задача не е да мислиш, а само да повтаряш, като ПАПАГАЛ.
——-
Всички секти са еднакво неспособни на критично мислене, просто се самоопределят чрез различни символи на превъзходство.
Пример:
Пакет "Патриот" (Самочувствие от "Народа")
Това е пакетът за тези, които черпят силата си от усещането, че са свързани със "земята", "корените" и "обикновения човек". Техният маркер за интелигентност е здравият разум и недоверието към "учените глави".
Идентичност: Аз съм част от народа, не от продажния елит. Аз имам житейски опит, а не кухи дипломи, виждам истината, защото не съм промит мозък.
Войната в Украйна: Само наивник вярва на западната пропаганда. Здравият разум показва, че големите винаги си мерят силите. Русия си пази границите.
Еврото: Здравият разум ти казва, че цените ще скочат двойно.
Ваксините: Здравият разум ми казва да не слагам в тялото си нещо, което е направено за 6 месеца от хора, които искат да печелят милиарди.
—-
Пакет "Соросоид" (Самочувствие от "Елита")
Това е пакетът за тези, които черпят силата си от усещането, че са част от "глобалния", "прогресивен", "образован" елит. Техният маркер за интелигентност е съгласието с международния експертен консенсус.
Идентичност: Аз съм информиран, цивилизован европеец, не прост балкански субект. Аз чета световни медии, а не фейсбук, и вярвам на Науката, а не на бабини деветини.
Войната в Украйна: Всички световни медии и експерти казват, че Русия е агресор.
Еврото: Всички икономисти казват, че това е правилният път. Да си против, означава да си икономически неграмотен. Това е нашият цивилизационен избор!
Ваксините: Световната здравна организация и всички учени по света казаха, че са безопасни. Да се съмняваш, е проява на невежество.
—-
И двете секти са убедени, че притежават интелектуален монопол. Разликата е само в опаковката на тяхната арогантност.
——-
Вторият кръг: Критичното мислене
Критичното мислене не е мнение, а бунт срещу този уют.
Критичното мислене не пита: "На коя страна си?", а – "Как работи това?". То не търси съюзници, а причинно-следствени връзки.
Мислещият човек не чете, за да потвърди това, което вече знае. Той чете, за да го разруши. Той умишлено търси информацията, която оспорва вярванията му. Той задава най-опасния от всички въпроси: "Ами ако греша?"
Когато анализирах политическата сцена, аз не тръгнах от въпроса "Кои са добрите?", а от анализ на това "Как работи машината?". Анализът ми не е израз на симпатия към мишената, а на уважение към хищника, той знае най-добре кой застрашава хранителната му верига. Това не е морал, а механика.
Да мислиш критично означава да си готов да смениш позицията си, когато фактите опровергават заблудите ти. Това сектантът нарича "предателство", а нормалният човек го нарича "учене". Това е труден, самотен път, защото води до заключения, които не се вписват в нито един от готовите отговори.
Третият кръг: Гаслайтингът, отровата в кладенеца на реалността
Истинският гаслайтинг не е да те излъжат, а да те накарат да се съмняваш в собствените си сетива. Той не ти казва "Аз съм прав, а ти грешиш.", а "Това, което виждаш с очите си, не се случва. Това е плод на въображението ти. Твоят собствен ум те предава."
Истинският газлайтинг е да кажеш на някого: "Самият ти акт на мислене е погрешен. Твоето съмнение е болест, твоята логика е манипулация. Не се доверявай на очите си, а само на нашата дума. Истината не е това, което виждаш, а това, което ние ти казваме, че виждаш."
Гаслайтингът е отровата, която разяжда компаса ви.
Обвинението срещу мен беше опит да се каже, че единственият легитимен начин да се гледа на света е през предварително одобрените очила на сектата.
И тук е гениалността на дявола. Най-висшата форма на гаслайтинг е да обвиниш в гаслайтинг човека, който ти показва реалността.
Когато сектантът е изправен пред неоспорим факт, който руши удобната му конструкция, той няма как да го обори. Затова атакува не факта, а възприятието. "Ти не анализираш, а манипулираш." "Ти не мислиш критично, а ни объркваш." "Ти не посочваш истината, а рушиш вярата ни."
Това е опит да се отрови самият кладенец на разума.
И тук стигаме до същината на обвинението.
Сектантът, изправен пред неудобен факт, го нарича "гаслайтинг".
Когато отидете при човека в стаята с изрисуваните прозорци и му покажете снимка на истинския, кален и дъждовен свят отвън, той има два избора.
Първият е да приеме, че целият му живот е бил илюзия, това е немислимо болезнено.
Вторият е да ви обвини, че вашата снимка е фалшива, че сте манипулатор, който се опитва да го накара да намрази уютния си дом.
Понеже сектантското мислене е форма на авто-гаслайтинг (вие сами се убеждавате в реалността на картините по стените), то приема всяка външна истина, която му противоречи, за вражески гаслайтинг.
Така, обвинението срещу мен не беше анализ, а изповед, викът на затворник, който е обикнал килията си до такава степен, че вижда в ключа, който му подавате, не инструмент за освобождение, а оръжие за убийство.
——-
Да, аз отказвам да пия от претоплената попара на която и да е секта. Отказвам да заменя правото да гледам със собствените си очи за удобството на споделената слепота.
Защото когато престанеш да мислиш сам, ти вече не си човек, а папагал.
Да имаш собствен глас, не е мнение, а оръжие.
Никога няма да заменя собствения си гръбнак с идеологически скелет, и никога няма да приема топлината на стадото в замяна на правото си да мисля.
Предпочитам студената, режеща самота на съмнението пред топлия, задушаващ уют на догмата.
Nik Ray
