🎭 Възраждане: вентилът за народния гняв, пуснат от самата система
В една добре устроена система никога не трябва да се допуска народът да мълчи, защото мълчанието може да се превърне в размисъл, а размислите водят до опасни въпроси. Затова е по-добре да има викове. Но викове, които са предварително планирани и контролирани.
В политическата анатомия на прехода има един особен орган – клапанът за напрежение.
Когато гневът в обществото нарасне, когато доверието във властта се срине, когато народът започне да роптае и да се съпротивлява, системата не чака да бъде пометена – тя реагира.
И реакцията ѝ не е реформа. Не е промяна. Не е катарзис.
Реакцията ѝ е: Пуснете Коцето.
Когато вятърът на недоволството започне да духа, той не трябва да бъде спиран, той трябва да бъде уловен, опакован в лозунг и върнат обратно като одобрено негодувание.
„Възраждане“ е майстор на това изкуство. Отново и отново, партията предлага на обществото внимателно подбрани каузи, формулирани така, че да звучат опасно… но да свършват в нищото:
📌 Формулата е винаги една и съща:
„радикално звучене → медиен шум → очакван провал“
⸻
🧯 Патриотизъм за еднократна употреба
Костадин Костадинов влиза с флаг, мегафон и ярък лозунг.
Всяка негова кауза е оформена по един и същи шаблон:
📌 „радикално звучене → медиен шум → очакван провал“
Дали е за:
• спиране на еврото,
• излизане от НАТО,
• битка с „джендърите“,
• COVID-ваксини,
• или лов на „чуждестранни агенти“ –
всички предложения имат едно общо: никакъв шанс да минат.
Не защото са преследвани. А защото са проектирани така – да не минават.
⸻
🧠 Всичките каузи на Коцето са с висока температура и нулев ефект. Събират емоции, а не резултати. И съществуват единствено в зоната на телевизионния спектакъл.
⸻
🧠 Защо „Възраждане“ не е антисистемен играч?
1. Сила на посланията, но липса на стратегия
– Говорят за „спасение“, но не казват как ще се приложи.
2. Жива реакция, без промяна
– Подписки, шествия, речи… и нито един действащ закон.
3. Излъчване – национално, но контролирано
– Имат повече екранно време от половината министри.
4. Системен дим
– Протест срещу системата, спонсориран от самата система.
5. Крайната кауза – винаги обречена
– Още на ниво процедура, техника или съдебна практика.
⸻
📺 Иронията на медийния поток: „опозиция“ с национален ефир
Когато истински протест (например този в Брюксел) не получава дори 10 секунди в медиите, а Костадинов е по екраните от сутрин до вечер, значи някой държи прожектора включен.
⚠️ Истинската опозиция не е добре гримирана.
Не получава пряк ефир.
Не е част от говорещата схема.
Когато всеки тв канал започва с Коцето и завършва с Коцето, това не е „цензурирана истина“ – това е инфлуенсърска платформа, дадена от същата власт, срещу която уж се бори.
⸻
⚠️ Опасността не е в лозунгите. Опасността е в липсата на визия.
Всеки иска „предателите да бъдат наказани“.
Но когато липсва стратегия и когато единственият инструмент е омразата, винаги се започва не с предателите, а с мислещите.
Историята го е доказала.
Когато едно движение няма посока, а само гняв, то не води до промяна, а до лов на вещици.
⸻
🧃 А системата? Тя гледа. И плаща.
„Възраждане“ получава субсидия от държавата.
Парламентът осигурява заплата и ефир.
Медиите пускат цирка.
Народът ръкопляска.
Костадинов си плаща ипотеките.
И всичко това, докато реалната власт си остава непокътната.
⸻
🔚
„Възраждане“ и Костадинов не са антисистемни играчи.
Те са сигнален инструмент, патриотично звучащ, но политически неефективен.
Администрацията си осигурява контролирана предна вълна на гнева.
Медиите си пълнят ефирните часове.
А система… си остава непокътната.
⸻
Кой стои зад прожекторите?
Системата и нейният механизъм за управление на гнева.
Най-добре управляваш гнева, когато му дадеш сцена.
Nik Ray