Бях поканен на провелата се вчера дискусия за предмета Религия от МОН, но въпреки това не възнамерявах да се изказвам, а да слушам. Смятах, че това е въпрос, който следва да се обсъжда предимно от родители и учители, поради което и не поисках думата през целия първи панел. През това време, обаче, се наслушах на изказване след изказване от всякакви хора, които повтарят една и съща несъстоятелна опорка – "Как ще обясним на децата противоречията между наука и религия? Няма ли да пострадат точните предмети?"
Опорка, основана на един тежко вкоренен и напълно развенчан от историците мит за противоречие между науката и Християнството. Мит, който може да бъде рецитиран единствено от хора, чийто познания по история се основават на филми от Холивуд и Нетфликс, и които не са чели и ред за раждането на Научния метод в ранномодерна Европа, за основите му в Summa Theologiae на Тома Аквински или De Augmentis Scientiarum на Френсис Бейкън. Аз имах огромната привилегия да уча всичко това в часовете по Религия в полското училище към посолството в София. От първи клас, изцяло конфесионално, при това от свещеници. И не само ,че не ме обърна срещу науката и точните предмети, а ме накара да ги заобичам и приема като нещо, което също е част от историческото ми наследство като християнин и европеец.
И тъкмо като европеец желая България да се нареди до повечето европейски държави, в които предмет Религия се преподава. За разлика от страните в “Евразия”, в “БРИКС”, в Китай или Северна Корея, във всичко онова, от което уж тъкмо “проевропейските” либерали искат да се отдалечаваме. А всъщност се оказва, че дълбоко в сърцето си “проверопейските” либерали у нас презират основата на съвременната европейска цивилизация, смятат 95% от историята ѝ, има-няма 1400 от общо 1500 години за грешка, за зло, за мрак. С което се нареждат и до комунистите, които иначе уж много мразят, и до всички други врагове на този континент, рецитиращи същите опорки срещу него. От другата страна сме хората, които не мразим Европа и нейната история, вяра и култура. В пълнота, а не само тази от последните няколко десетилетия. И изглежда ние ще трябва да ви “европеизираме”, по най-основният за тази цивилизация въпрос, дами и господа градски либерали, а не вие нас.
Кристиан Щкварек
