Около нас има всичко.
Но ние сме отговорни за това, което възприемаме. Какво избираме да допуснем в себе си е под наш контрол и всеки път, когато насочим ума си към светлина или тъма, мозъкът тихо се пренастройва. Невронните мрежи, които тренираме, укрепват синапсите и формират начини, по които възприемаме света.
И това е нещо, което се тренира.
И в двете посоки.
Злобните, оплаквачите, онези, които се хранят със сянката … те си тренират това и си остават пленници на мрака. Светът винаги ще бъде съчетание от светлина и сянка, от красота и несъвършенства. Когато обаче човек уважава живота … той има око, което умее да наблюдава всичко, но селективно избира какво да допуска в сърцето си. И какво – не. Просто се научава да филтрира действителността по този начин.
Да, виждаш слабостта, безсмислието и безсилието на злото, разпознаваш го … и подминаваш … това е. Отказваш да си дефиниран от него.
Не губи процесорна мощ върху негативните хора, защото ако ги оставяш да влизат в теб, те ще се превърнат в паразитен софтуер. Този паразитен софтуер ще изяжда твоята енергия и ще пренасочва системата ти към безсмислени изчисления. И ти ще западаш .. ще линееш … ще боледуваш. Каквото кодираме вътре в себе си, това виждаме и в света наоколо. Човек трябва да се научи да преобразува тъмната енергия в светлина, за своя посока … и това е едно от най-здравословните неща на които можем да се научим, защото ако не го направим, оцеляването се превръща в сложен лабиринт … без изход.
Вярвам в Твореца и в силата на творчеството. Хората, които обичат и които творят не се поддават на злоба, те мислят в мащабите на Вселената. Те пазят, създават, радват се, раздават се и обогатяват живота. И е прекрасно, че съществуват.
Неделя Щонова
