Като чуя Аляска, и в главата ми изниква далечина – много далеко е тая Аляска. После се сещам за Джек Лондон и Чарли Чаплин. После си представям гори и езера, върхове и реки и животни – много животни едно до друго. И кучета, които тичат, впрегнати в шейни, по снега.
От актуална гледна точка Аляска сега е Тръмп и Путин – Джек Лондон и Чарли Чаплин наобратно.
Ех, тоя Джек Лондон с Белия зъб, със Сияйната зора, с Бельо Пушилката… И с тая жажда за свобода, и със златото, което те зове. Златото винаги те зове в Дивото.
Ех, тоя Чарли Чаплин с тая негова „Треска за злато“. И с оная сцена, в която дървената къща се люлее над пропастта и а-ха да падне в бездната и да изчезне в далечната златна Аляска.
Ще ни умори това злато и тая треска за злато. Иде ни да го изядем, да го изпием, да позлатим всичко, което е около нас, и да станем златни и безсмъртни.
Сега към Аляска са се запътили Тръмп и Путин. Искат да са далече от света, да са на тишина и спокойствие. Искат да има символика в това, че някога там е била Русия, а сега е Америка.
Ако това ви се струва доста идеалистично и романтично, ето ви и друга версия – Тръмп и Путин искат да постъпят като лъвовете – да си разделят и изядат плячката встрани. Встрани от чужди погледи и челюсти. Лъвовете правят така.
Удивлява ме това, че големите въпроси на света се решават все по-далече и по-далече. Сега – в Аляска, след година – на някой от полюсите, а по-нататък – на Луната, на Марс… Докато най-накрая въпросите на Земята и на земляните ще се решават в други галактики. Не че сега на земята няма различни галактики. Има и още как. Но това отдалечено и далечно решаване на въпросите става все по-обезсърчително, смразяващо даже.
Загледайте се как ядат кучетата. С гръб към вас, нали? И така, както са с гръб към нас, като нищо могат и да ни изядат.
Моля ви да ми обясните коя муцуна, оцапана с плътта на разкъсаното животно, е по-демократична, по-хуманна и справедлива – муцуната на Америка или муцуната на Русия?
После ми обяснете Джек Лондон ли е по-велик, или Чарли Чаплин.
След това ми обяснете как завършва живота си Джек Лондон и къде отива в края на живота си Чарли Чаплин.
Прочетох, че наричат Тръмп Американския Жириновски. А Путин съм чувал да го наричат как ли не.
Жириновски беше нервак, караше го през просото и не цепеше басма на никого, беше непредсказуем. Но в много отношения се оказа пророк. Да, да, Жириновски се оказа пророк. Говорил е какви ли не работи и пред Путин, който само се подсмихваше отстрани. Какво ли ще стане сега в Аляска? Какво ли ще си приказват там, в далечината – сред борове и езера – Тръмп и Путин?
Дали изобщо ние ще им минем през ума? И дали няма да прокарват граници, както някога разпределяха земите ни с писане по салфетки?
Много ми е тъжно, че в България няма такава голяма Аляска, каквато има там, където отиват Тръмп и Путин.
В България вече не остана едно парченце Аляска, в което да отидеш сам или с някой друг и без да делите нищо, да си поговорите малко за Джек Лондон и за Чарли Чаплин.
И пак се сещам за филма „Треска за злато“. Ами сцената, в която човекът се превръща в кокошка? Ами сцената, в която яде обувката си вместо пържола?
Това вече не е филм – това вече е действителност. По света е пълно с хора, които са пилета за ядене, и с умиращи от глад, които обаче не могат да си изядат обувките. И как, боже господи, да си изядеш обувките от глад, като нямаш крака и като бомбите са те разхвърляли по всички краища на света?
Както е тръгнало да се избиваме, да се душим, да се тровим и унищожаваме, на света ще останат само Аляска и Сибир, в които ще може да се живее. Но защото ще е невъзможно всички да се юрнем към Аляска и Сибир и да се опитаме да оцелеем, в Аляска и Сибир ще останат само тези, които се хранят с гръб към нас.
Нещо се мъти, нещо клокочи – светкат ножове, щракат ножици и стържат триони. И изсъхналата ни като гьон земя се пържи във войни и смърт.
Ние обаче гледаме към Аляска. Към Аляска на Джек Лондон и на Чарли Чаплин.
Аз предпочитам да гледам на Аляска така. И да си мисля, че не съм бил в Аляска само защото има много комари. Как да отидеш в Аляска, дето има толкова много комари?
Николай Милчев