Един след друг ми попадат пост на Дайнов, а след него подкаст с футболиста Ивелин Попов.
Човек може да предположи, че ще научи много повече неща от преподавател, професор, завършил в Англия, отколкото от един футболист, ритнитопковец.
Но, уви, тук в България някои неща са обърнати наопаки.
Дайнов си повтаря едни и същи номенклатурни примитиви, пише плачевно неграмотно на английски, на такъв английски, какъвто дори нигериец от джунглите не би сътворил. Ни български, ни английски. А е преподавател. Щях да кажа, че елементарният чип в главата на Дайнов е с бинарна функционалност, която постоянно превключва 0 и 1 – с нулата да реве срещу потури, а с 1 – срещу омразните орки. То друго не знае.
Обаче,
като го гледам, съмнявам се, че функционира с толкова сложно нещо като набит в главата чип. Трябва да е с по-проста технология, най-вероятно перфолента, която минава през задния му шумен перфоратор и се върти в кръг, с една и съща продукция.
От друга страна Ивелин Попов каза нещо, което е изключително болезнено, но пък е с хирургична точност. Днешните млади хора израстват в среда, която ги поврежда и затова вече не се продуцират такъв брой спортисти. Средата не е както трябва, а затова ние сме виновни, че допуснахме такава.
Ивелин даде за пример точно тези "локали", които виждат лъскавия живот на "батковците" и "куклите" и се опитват да им подражават, да копират този лъскав лесен живот. Ето затова масово после се провалят по-късно, не излиза нищо полезно от тях, освен криминални типажи с евентуален кичозен живот.
Думите на Ивелин са много по-полезни от празните политиканства на нашия елит.
Представете си някое момиче, което открива, че може да изкара повече пари в Онлифенс за 2 часа дневно, отколкото да работи 8 часа тежък труд някъде. Тя ще загуби всякакви работни навици и едва когато остарее и падне отвисоко, започват паник-атаките, лекарствата и антидепресантите.
Така се ражда едно дисфункционално поколение, както често ги наричаме – функционално неграмотни, което единствено знае да консумира, а стремежът към по-голяма и ненужна консумация определя цялото им съществуване.
Като половин сириец мога да кажа, че в Сирия наистина гледаха с възхита и почитание българите. Повечето от язовирите и почти цялата напоителна система е построена от българи. Първата ракова болница в Дамаск е построена с помощта на българи, целият персонал е обучен от тях. Заводи за сирене и други стоки са проектирани от българи. От онова поколение, в което наистина имаше инженери, технолози, хирурзи, лекари, промишлени дейци и архитекти. Затова толкова много сирийци искаха да учат тук.
Днес, голяма част от европейците, които идват тук, са от най-низшите прослойки и са "заради лесния достъп до дрога и куртизанки". Вместо сирийски студенти, които искат да научат нещо, сега е пълно със съмнителни ориенталски криминални типажи на Мария Луиза и Витошка.
Дори в корпоративния сектор нещата са антиутопични. Казвам го като човек, който видимо пострада от тази гигантска щампа, бълваща на конвейер ходещи ботове, корпоративни стерилни функционери. Хора, само работят на изолирани платформи, ползват 10 команди на Ексел, Пайтън и няколко библиотеки, правят се на тийм лидери и чакат заплатата за да се окичат с лъскави неща. Накрая повечето гълтат я кснакс, я се напушат с трева, я с алкохол, или се превръщат в трудни за диалог раздразнени аутисти, които само за таблици и работа говорят.
Самият аз бях корпоративен плебей и идиот.
Разбира се, че все някои от тия хора ще ми се обидят и ще ревнат, че съм соц-носталгик или платен агент (знам им мисленето). Няма да ме засегнат, аз не се влияя от рева на ботовете. Първо, въобще не съм левичар.
Но не е там работата. Представете си тези компании да се изтеглят от България. 90% от младите ще останат без работа и неспособни да вършат каквото и да е, извън няколкото клавиша, които са натискали. Това е абсолютна политическа, икономическа, екзистенциална зависимост.
В България има много интелигентни млади хора. Със сигурност в пъти по-интелигентни и можещи от мен. Срещал съм ги и им съм се възхищавал. Но са затворени в квадрат, от който не си реализират напълно таланта.
А те заслужават по-добра среда. А не от оправдания и сочене на пръсти. Никоя партия няма да ни спаси или подобри средата, нито пък някой политически месия. Чуете ли някой да го казва, то той е просто опортюнист. Трябва масово осъзнаване, национално самосъзнание за градеж на нещо. Инак…
Ще си караме по инерция.
Аз поне съм оптимист, или поне се опитвам да съм.
И да, образованието и възпитанието се срутиха, а оттам трябва да се почне. Нито ЕС и САЩ, нито Русия или Китай ще ни ги дигнат. Сами трябва.
Все си мисля да стана учител за да избягам от корпоративния свят, но ще видим дали ще се получи ☺️
Daher Farid Daher Lammoth
