Много пъти съм си мислила, че законите не трябва да са толкова детайлни, за да може по-гъвкаво да се реагира в определени ситуации.
В момента много престъпници използват вратичките в запетайката на закона, за да се измъкнат. А и има нюанси, нещо може да е законно, но неправилно и неморално и обратното.
Естественото право трябва да има място в закона. Това, което диктува човешкото в нас, природата, това, което по същността си е важно за оцеляването на човечеството.
Замислих се тези дни покрай безкрайните случаи на безсмислено и брутално насилие над животни и хора, колко е безпомощен закона в такъв случай. Предвиденото условно осъждане в някои случаи прави присъдата безсмислена като превъзпитателна цел.
Едно време, преди да има закони, когато хората са откривали чудовище сред тях, просто са го ликвидирали. За да не застрашава колектива и да не предава гените си нататък. Просто, ясно, брутално и жестоко, но правилно според мен.
Едно време, когато някой управляващ е прекалявал с кражбите, изнудванията и гаврата с хората, просто са се справяли с него по древния начин на справяне със злото.
Естественото право казва, че въздухът, земята, водата, природните богатства са на всички хора. Дори не на хората, а на природата. Че не можеш да си заградиш гората и водата и да не даваш на хората да ги ползват. Че не можеш да слагаш цена на самата вода, защото не я произвеждаш ти. Едни такива размисли…
Понякога е важно да се върнем към инстинктите. Защото разумът се подвежда, хлъзга се по наклонените, намазани с мазнина повърхности, които удобно ни предлагат тези, които искат контрол над нас.
Нещата са прости. Не ги усложнявайте.
Елена Гунчева-Гривова
