Известната актриса и водеща Гергана Стоянова е завършила ВИТИЗ, в класа на проф. Надежда Сейкова и доцент Илия Добрев. Няколко години след това тя успява да се наложи като един от най-любимите и разпознаваеми гласове в ефира и често е определяна като „златен глас“. Тя е озвучавала десетки популярни филми и сериали, а през 2021 г. печели наградата „Икар“ за „Най-добър дублаж“, за сериала „Влад“ и всички женски персонажи в „Убийство в Ориент Експрес“. Лицето й е познато от редица реклами, сериали и телевизионни предавания, като „Иначе“, „Усещане за жена“, „Малки истории“, „Чудото с българина“ и други. Може би най-голяма популярност ѝ носи ролята на Поли Грънчарова, в хитовия сериал „Откраднат живот“. През 2022 г., Гери и колегата й Симеон Владов, записват вълнуващата балада „Като птиците“, която е част от проекта на Игор Марковски „Пеещи артисти“. Актрисата има една дъщеря и син, който тази година беше абитуриент.
– Гери, на 25-ти юни в Пловдив, ще се състои концертът „Пеещи артисти 4“. Какво ще разкриеш за това вълнуващо събитие, на което за поредна година ще бъдеш водеща?
– Проектът „Пеещи артисти“ е интересен с това, че в него се представят песни на български автори и композитори, от талантливи родни артисти и изпълнители. Никъде другаде не могат да бъдат видени на едно място толкова знакови актьори и професионални певци! В Пловдив ще бъде премиерата на новия дует на Маргарита Хранова и Орлин Горанов, както и на песента на Добрин Досев. Ще участват също Устата, Дарин Ангелов, Шкумбата, Симеон Владов, Веселин Веселинов-Еко… Ще видим и премиерата на песента на трима директори на сценични институти – Еделина Кънева, Кръстьо Кръстев и Мирослав Пашов. Ще има и много изненади.
С Орлин Горанов са сред популярните лица на проекта „Пеещи артисти“
– Как си обясняваш големия успех на този проект на Игор Марковски, песните в който са доста различни от еднодневките, с които ни заливат в ефира?
– Много е важна продуцентската работа на Игор Марковски – проектът е изцяло негова идея и той много добре се справя с реализирането и изпълнението му. Игор е професионален актьор и затова в концертите винаги имаме и актьорски задачи и изненади, а зрителите всеки път могат да очакват нещо интересно. Мисля, че българската публика е зажадняла да види всички тези обичани звезди.
– С какви други събития си ангажирана в предстоящите летни месеци?
– Много фестивална се оказа тази година за мен – с цели три издания на So Fest – пролетно, лятно и есенно! През май бях водеща и на един фолклорен фестивал в Мюнстер – Германия „Нишка от корен”, който събра българи от различни градове на Германия. Впечатляващото беше, че много от българските групи, които се представиха, бяха пропътували десетки километри, за да дойдат, танцуват и пеят там, както и да се видят с други българи. Този фестивал се провежда за пета поредна година и немската публика го очаква, като сред зрителите имаше и доста германци, които се хванаха на хората. През август предстои и фестивалът на фолклорната носия в Жеравна.
– Ти често изнасяш и мотивационни семинари в българските училища. Как протичат те и какви теми дискутирате с учениците?
– Темите, които обсъждам с големите ученици в семинара „Аз уча, вярвам, мога, знам”, са различни – за интернет пространството, за това как да се предпазят от опасни сайтове, от посегателства, от фалшиви новини… Говорим си и за наркотиците, за цигарите, вейповете и алкохола. Самите деца ми задават такива въпроси. При големите ученици, учителите излизат навън и тогава си говоря с тях за нещата, които не могат да кажат пред тях, дори ми споделят за любимото момче, или момиче. Семинарите са около два часа. Бих ги определила като актьорска работа в моноспектакъл, защото ако не съм грабнала вниманието на малките и големите до 30-та, 40-та минута – губя публиката! За моя радост успявам, въпреки че учениците в пети, шести и седми клас са доста трудна аудитория. Накрая на семинара всички ми признават, включително и учителите, че никой досега не е успявал да задържи вниманието на учениците цели два часа! Особено на малките.
– Как успяваш?
– Разказвам им случки от живота си и предизвикателства, през които съм преминала, за да разберат, че момичето, чийто глас се чува на толкова много места, не е разчитало на връзки, късмет или извънреден талант, а най-вече на труд и постоянство! За да ти се случи нещо, за което мечтаеш и за да изпитваш удовлетворение от това, че си си свършил работата добре (а аз държа всичко да е перфектно), трябва да не спираш да работиш. С децата си говорим също за родолюбие, ученолюбие, природолюбие, свободолюбие, любознание… Разказвам им и откъси от биографиите на известни личности от цял свят, за да разберат, че постиженията на тези хора, имената на които всички знаем и се радваме на таланта и успехите им – всичко това е резултат от упорита работа!
– Лично за теб, коя е най-въздействащата биография от тези, които разказваш на младите хора и обмисляш ли да включиш в семинарите си и историите на някои от популярните ни спортисти?
– Впечатляващи за мен са биографиите на Коко Шанел, Фрида Кало, Мария Калас, Диего Марадона, Мерилин Монро, Коко Шанел… Всички те са тръгнали от крайна бедност и са били водени от мечтата си, която не им е давала мира, докато не я сбъднат! Иначе, един от разделите, които попълваме на самия семинар е „български рекорди и постижения“. Тогава им задавам този въпрос: „Кажете ми един български рекорд, или постижение, с които се гордеете?“ На мига се изброяват имената на Стефка Костадинова, Карлос Насар, Христо Стоичков, „Златните момичета“ на България… Често децата назовават имена на бележити българи от техния край. В Карлово например бях в училище „Христо Проданов“ и там веднага казаха неговото име.
– Твоята лична история също е много вдъхновяваща – от едно момиче от Долно Езерово, с диалект – до актрисата с най-разпознаваемия и харесван глас… В началото сблъскваше ли се с обиди и имаше ли моменти, в които ти се искаше да се откажеш?
– Имало е обиди, за което не ми се говори, но много пъти в началото – през първата, втората и третата година във ВИТИЗ, исках да се откажа. Казвах си: „Мястото ми не е тук – ако не се науча да говоря добре, няма защо да излизам на сцената и да ми се смее публиката!“ Може би точно това, че съм говорила на източен диалект ме е накарало да се трудя по-усърдно. Работила съм върху гласа си близо 10 години – 4 във ВИТИЗ и около 6 след това.
– Би ли споделила някоя забавна история от следването ти във ВИТИЗ?
– В началото, когато отидох в София и усещах свободата в това, че мога да си купя бурканче „нес кафе“ и да го пия, когато ми се допие – като големите! (Смее се.) И понеже живеех до ВИТИЗ, бърках три-четири лъжици от кафето със захар – правех го на пяна и си го изяждах! Понякога това ми беше единствената храна за деня! По едно време, толкова се бях изнервила от този „режим“, че като слушах звуците, които издава тролея по „Раковска“, ми идеше да скоча от прозореца от нерви. (Смее се.)
– Мислила ли си един ден да разкажеш всичко, през което си преминала в автобиографична книга?
– В момента пиша биография, но нямам самочувствието на писател и непрекъснато редактирам това, което съм написала. Книгата е насочена към децата ми, защото в един момент осъзнах, че те не знаят за много от препятствията и предизвикателствата, с които съм се преборила и нямат представа кои са били вдъхновяващите личности в живота ми.
– Обичаш да казваш, че „смелите пият шампанско“! Твоите деца възприели ли са тази максима?
– Много ме радва, когато децата ми – и моите и чуждите, ми споделят как смело се хвърлят в трудностите и не се страхуват да си счупят главите! Те са невероятни – измислят нови проекти, които на мен не биха ми минали през ума. Обикновено са свързани с интернет продажбите. Това са деца, родени в 21-ви век и мозъците им работят на друга честота. Някои от идеите им са възхитителни.
– А децата ти споделят ли с теб за любовните си трепети и какви съвети им даваш?
– Все по-малко споделят – и с двамата минахме през периода, в който на мама нищо не се казва. (Смее се.) Дъщеря ми вече е на 23 години. Тя учеше в Единбург, където се запозна с настоящия си приятел – поляк. Синът ми сега беше абитуриент, след като завърши Художествената гимназия – специалност „живопис“. Винаги съм ги съветвала: „Следвайте сърцето си!“ В любовта има едно правило – трябва да си щастлив и да изпитваш щастие от нея, нараняват ли те – бягай!
Заедно с майка си, сестра си и техните момичета
– Кой е най-големият риск, който си поемала?
– Непрекъснато поемам рискове, но трябва да призная, че не съм драматизирала, когато не съм успявала да стигна там, закъдето съм тръгнала, просто съм сменяла посоката и съм стигала до целта по друг път. Например, като ученичка, пропуснах изпитите за езиковата гимназия, просто защото нито се подготвих навреме, нито се позаинтересувах кога точно ще се проведат! Тогава нямаше толкова широка информационна кампания и аз явно съм чакала майка ми да организира всичко, а тя си е казвала – тя е отличничка и ще се оправи! Така че, дори не кандидатствах, но в крайна сметка обичам всичко, което работя. Представяте ли си – чета книги и ми плащат за това (книги за платформата Сторител).
– Ти си сред най-ангажираните рекламни лица. Какво не би рекламирала и отказвала ли си такива предложения?
– Отказвала съм да рекламирам продукти, в чието качество не съм убедена. Случвало се е под постове на мои реклами, някой непознат да напише: „Ха-ха-ха, правите реклама, това е ясно!“ Отговорът ми на тези коментари винаги е един: „Госпожи и господа, вие ме хванахте – аз правя реклами вече 32 години, на всякакви продукти! Единствено в профилите си в социалните мрежи мога да рекламирам само продукти, които аз избирам, ползвам и съм доволна от тях!“
– Истина ли е, че Асен Блатечки те е върнал в театъра и подготвяш ли нещо ново на сцената?
– Така е, не бях излизала на сцена в спектакъл близо 15 години и Асен Блатечки ме върна с представлението „Пуканки“. Тогава разбрах, че дори не съм осъзнавала колко ми липсва сцената! Всъщност, най-голямата ми победа е, че се впуснах в моноспектакъл с режисьор Андрей Калудов. Сега направих нов моноспектакъл – „Лицето на гласа“. Той е продиктуван от семинарите с децата и е форма на „Аз уча, вярвам, мога, знам“, но за възрастни и вече не мога да се спра и обикалям с него в цялата страна.
– Какви отзиви получаваш?
– Последното ми представление беше в Добрич и там една учителка на 92 години ми каза най-хубавото нещо след спектакъл: „До днес нямах надежда за България, от днес имам, заради вас!“ След срещата ми с публиката в Нова Загора, пък една жена, която 32 години беше живяла в чужбина, ми каза: „Аз не знаех, че въобще съществуват хора като вас, не спирайте да правите това, което правите!“ Много други хора са ми писали подобни неща, а често се случва и майки да ми споделят на скрийншот какво са написали деца и родители след семинарите. Веднъж, под техните мнения някой беше написал: „Хубаво момиче, ама циганче.“ Така че, да не се хваля много. (Смее се.)
Гери е водеща на мотивационни семинари за ученици, които се радват на голям интерес.
– На твоите семинари, децата задават ли ти въпроси за това как се поддържаш в тази перфектна форма? С тях коментирате ли и темата за пластичните корекции?
– Да, децата са ме питали дали се подлагам на процедури и как се грижа за себе си и здравето си – какво ям, дали спортувам… Прави ми впечатление, че сред младите достойнствата на силикона и хилаурона доста са загубили по точки. Мисля, че поколението, което идва, все по-рядко ще прибягва до такова прекаляване и обезобразяване.
– Какво мислиш за опасните предизвикателства, които си отправят тийнейджърите в социалните мрежи, като пиенето на таблетки за понижаване на температурата, или задържането на дъха?
– О, направо ми се изправя косата като прочета за предизвикателствата, които децата си отправят в интернет пространството. Като родител, това ме побърква от безсилие! Ние трябва непрекъснато да говорим с децата си за това. Имам щастието да съм майка на много мъдри и успяващи да се предпазят от лудостите на поколението си деца.
– Дълги години ти беше гласът на GPS-навигацията и на много хора още им липсва това да чуват насоки с твоя нежен тембър. Какво би казала на шофьорите, които карат с превишена скорост?
– „Не бързай, твоите близки те чакат вкъщи!“ Ние дори мислехме да запишем това послание към джипиеса и да го свържем с Google Maps: „Карай бавно – има хора, които те обичат!“ В момента, в който се превиши скоростта и да излиза като гласово съобщение към джипиеса. Но изкуственият интелект ни попречи да осъществим записа.
– В какво вярваш?
– О, вярвам в това, че с упорство и постоянство се стига далеч! И вярвам, че винаги има някой, който те обича искрено и с любовта си може да те накара да летиш.
Снимки: личен архив
1.
2. С Орлин Горанов са сред популярните лица на проекта „Пеещи артисти“.
3.
Гери е водеща на мотивационни семинари за ученици, които се радват на голям интерес.
4. Заедно с майка си, сестра си и техните момичета.
Автор: Светла Йорданова
trud.bg