Всичко се изхабява, всичко.
Всичко се изчерпва, съхне, чупи се, изгаря, пороите го отнасят.
Аз се изчерпих 1989 година. Разбрах, че съм бил глупак. И точка. После всичко е пряко и непряко допълнение към живота.
Изчерпва се гневът, поезията, любовта се изчерпва.
Не се изчерпва единствено човешката наглост. Оглеждам я тази дума – наглост, и ми се струва нищо и половина. Наглостта е само едно стъпало, и то доста ниско, на неизчерпаемата жажда да се катериш и катериш и да лъжеш, и да мажеш, и да крадеш, и да плюеш и никой, ама никой да не може да ти каже копче.
Пред очите ми се изхаби социализмът. Изхаби се и дивият капитализъм, изхаби се и религията.
Ето – от десет години чета предимно религиозна литература и го закъсах напълно. Това, което става пред очите ми, е точно обратното на това, което пише в Евангелието.
Всичко се изхаби.
Само фокусите и превъплъщенията все още се опитват да задържат нашето внимание.
Христос е ходил по водата, ние не само ходим по водата, а строим върху нея и живеем, и богатеем. И накрая се давим. И си мислим, че сме Христос и половина. Жалка работа.
Борим се с боклука в София. Боклукът в София е нашата същност, дами и господа, боклукът в София – това сме самите ние – наведени, изхабени, подчинени, уплашени. Борим се с мафията. Разправяйте го на някой друг.
Борим се не с мафията, а с желанието ние да бъдем мафия. Разбира се – мафия прозрачна, демократична и извършила правови реформи.
Всичко се изхабява. Шоуто на Слави се изхаби преди трийсет години. Партията му се изхаби за три часа.
Изхаби се и моторът на големия асаньор в нашия блок, та дадохме луди пари за нов.
Дайте ми пример за политик, който не се е изхабил и не се е превърнал в ръжда. Кой? Има няколко, но тях ги смятат за неудачници и за идиоти. А Иван Костов говореше с теменужки и написа книга за българския преход. Петър Стоянов свиреше на китара, а Плевнелиев даваше да го пляскат по врата.
Кога ми е минавало през ума, че курви ще занимават България със сексуалните си драми, че критерий за успех ще бъдат манипулацията и измамата и кога съм ти вярвал, че тинята на дъното ще бъде обявена за небе? Но напоследък избират по-важните прокурори с доста големи челюсти и големи носове. Това много помага за правовия ред.
Смъртта се изхаби – за нищо я нямаме тая смърт. Страхотна избирателност на скръбта въведохме като норма.
Голямо лицемерие – точно обратното на Евангелието.
Гледам новия папа -Лъв Четиринайсети. Сравнявам го с папа Франциск – не е за сравняване. Погледнете какви движения прави с раменете си, каква самодостатъчност излъчва Лъв и си помислете за Франциск. Светият Дух ли се е изчерпал при избора на папа?
Гледам и нашия млад патриарх. Не е ли по-добре да го свият в ъгъла, да го заключат в една килия и да го пуснат, като направи деветдесет години? Страшна официална злоба се лее върху Даниил. Той е патриарх все пак, а те гледат на него като на трън в петата си.
Или връчването на Нобелови награди? Боже, каква трагедия е, че Доналд Тръмп не е получил Наградата за мир.
Нобел все повече започва да прилича на наградата „Герой на социалистическия труд“ – политизирана до болка, изхабена. (Извинявам се на наградата „Герой на социалистическия труд“ – там имаше по-свестни критерии). Че той Леонид Брежнев не се сърдеше толкова много, като не стана четвърти път Герой на Съветския съюз.
Всичко се изхабява. Изхаби се българският лев, изтърка се. Партиите се изхабиха. Изхабиха се техните вождове. Нашите партии не са демократични, това са еднолични търговски дружества, някои от тях – с военна дисциплина. Дотам сме стигнали, че търсим за нещо да се закачим, докато се свличаме по хълмовете от боклук – за волейболисти, за щангисти, за Васил Терзиев.
Генерал Атанас Атанасов се изрази по отношение на Васил Терзиев, че се оказало, че има гръбнак. Голямо биологично откритие, чудо на чудесата, как да не го предложиш за президент?
Вежди Рашидов каза, че от Слави Трифонов не ставало абсолютно нищо. Рашидов похвали собственика на МЕЧ, че вървял по собствен път. А Янка Такева е тамплиер. Иво Сиромахов написал прощално писмо на Слави Трифонов – няма да спя цяла нощ – каква драма.
Ловджиите в нашето село търсели глиганите под манастира в горите, а те лежали на една ливада и се припичали. Глиганите може и да се припичат на ливадата, но Слънцето също се износва и един ден ще свърши.
Засега хаосът е пълен, а кметът на едно съседно село, като ме видя, и ми обърна гръб – толкова съм изхабен.
Николай Милчев
