Съжалявам, че трябва да го кажа, но на Валя Балканска вече трябва да й се плаща, за да не пее… Ужасно е, когато човек, притиснат от нуждата, яхне мъртвия си глас… Обидно е да я разкарваме из събори така, както се разхожда бяла мечка. Все пак, тука не е ареалът за бели мечки, пък и е твърде горещо. Аз обичам Валя. В един период бяхме и приятели. Но човек трябва да знае кога да спре. Така спрях на четиридесет да пиша поезия. Същото ще направя и с прозата. Защото талантът е и осъзнатият момент за "край"… Трябва да осъзнаем, че някои неща си отиват преди нас.
Че гласът на певеца умира преди самия певец, че талантът се изчерпва преди тялото… Господ е налял толкова, колкото можем да носим. И ни е дал още малко време да се радваме на това, което сме направили. За останалото народът го е казал: "Нека да не акаме на метеното"… Защото Господ е дал толкова, колкото можем да носим – останалото е изнасилване на Господ…
Христо Стоянов