Дали е възможно в България да се прави политика и изобщо каквото и да е обществено дело, без да се изпоядем един друг? Защо, по дяволите, трябва да се обичаме и мразим заради партии и лидери? Някой изобщо осъзнава ли колко ненормално е това?
Защо вместо да се обединим като българи, се разединяваме като партийци. Няма значение какво правиш, ако не одобряваш свещената партия, която някой подкрепя, ти си предател, урод, тъпанар и т.н., както и хиляди обиди и клетви. Не си ли от правилната партия, ти заслужаваш само презрение и омраза.
Бе, какво ви става, бе, хора?
Критикувам Възраждане и Костадинов с аргументи. Отговорете смислено и с доводи, не се нахвърляйте като побеснели павиани да обиждате и сипете мръсотия по стената и страницата ми. Докажете ми, че греша. Това, че някои ме наричат баба, не е аргумент срещу това, че Костадинов подкрепя Борисов. Нито това, че съм предател, променя факта, че Волгин се скри като страхлива мишка в Брюксел.
Емоциите трябва да останат настрана. Забравихте да мислите, ве! Само любите и мразите. Докато враговете ни МИСЛЯТ и НИ УНИЩОЖАВАТ. Впрочем, оставят унищожението на самите нас – толкова се мразим, че взаимно бихме се избили.
От вчера глутница от Възраждане виси по страницата ми и профилите ми да ме плюе. Защо? Нали съм никоя? Нали всички са ме забравили? Нали вие сте велики, а аз – предател? Защо смятате, че е необходима тази организирана атака? Подчертавам, че аз не вися на страницата на Възраждане да плюя /там даже са ме блокирали, ей така, превантивно, за да не виждам дори какво пишат/. Нито на възрожденските си познати и врагове вися по стените да ги плюя. Но те дори нямат възпитанието да си казват мнението за мен на собствените стени, а идват да цапат тук.
Явно всеки народ си заслужава съдбата. Ако бях диктатор, на стадиона първо щях да пратя глупаците. Защото те са по-вредни дори от предателите!
Елена Гунчева-Гривова