Да погледнем от друг ъгъл приемането ни в еврозоната.
Народа е казал: Всяко зло – за добро.
Все още не виждам доброто, но то е някъде там и ни чака да го открием.
На първо място си припомням историята ни – болезнена, но и поучителна.
Пет века под турско иго предците ни са оцелявали с мъка и постоянна борба за съхраняване на живота си и духа на народа. Плащали са кръвен данък, живели са в недоимък, изземвали са труда и реколтата им, но народът ни е оцелял.
След серия от фатални политически решения, продажни управници са наредили страната ни на грешната страна – на страната на човечето с мустачките. За това сме платили пре-скъпо – териториално, икономически, морално.
И въпреки всичко, българският народ е оцелял.
Всеки съюз, в който сме били въвлечени от монархии до съветски блокове – в крайна сметка се е разпадал. Не защото ние сме го разрушили, а защото не е издържал на собствените си лъжи и тежест. И във всеки един случай оставаме с учещането, че България се е оказвала онзи злополучен „прът в колелото“ – елементът, който не пасва.
А сега … дойде ред на еврозоната. Приеха ни насилствено, по тяхно желание.
Уж обединение. Уж икономическа стабилност. Уж просперитет.
Ние помним хиперинфлацията от близкото минало. Помним как всяка „парична реформа“ – лев, нов лев, още по-нов лев, който означаваше обедняване и обезценяване.
Помним как уж ни „интегрираха“ в Европейския съюз, а след това превърнаха децата ни в евтина работна ръка, а останалите в страната – потребители на пазар за стари коли и нискокачествени храни.
И сега… ни натикаха в еврозоната.
Не попитаха нас – народа, защото знаят отговора.
Ноооо, ние българите не сме за подценяване.
Знаем какво е режим на ток, режим на вода, празни рафтове в магазините.
Израснали сме с недоимък, свикнали сме да се справяме с малко и да намираме начин – дори когато няма. Все неща, за които европейчетата нито са чули – нито са видели, нито имат шанс да оживеят, ако ги преживеят.
И до днес мнозина от нас обработват парче земя за лични нужди, отглеждат кокошки, крави, правят зимнина – не защото няма какво да се купи, а защото сме научени да не разчитаме сляпо на системата.
Имаме памет. Имаме навици. Имаме воля.
Ще оцелеем. Вероятно за мнозина ще бъде трудно. Ще преминем през още несправедливости и лишения, но ще оцелеем – защото сме го правили преди.
Време е за събуждане!
Не просто, за да оцелеем.
Време е да изберем – ще продължим ли да бъдем мълчаливи свидетели на собственото си обезличаване, или ще станем гласът, който казва „стига“?
Време е да си припомним, че не сме просто население.
Без нас – няма България. Държавата няма лични доходи, нито средства, с които да се издържат управляващите.
Еврозоната може да ни е приела насилствено, но тя няма да ни промени – ако ние не позволим.
Защото ние не сме част от системата – ние сме съвестта ѝ.
Лилия Божкова