В Созопол обявили Ден на траур за тримата младежи, загинали при автомобилна катастрофа. Леко да им е небето на децата, но трябва ли за всеки самоубиец – карали са със 160 км/ч. – трябва да обявяваме траур. Освен самоубиец, шофьорът в случая е и убиец на двамата си приятели. Което значи, че и на всеки убиец трябва да обявим траур, ако загине заедно с жертвата си.
В Уикипедия пише, че: "Ден (или дни) на национален траур се обявява(т) от правителството (или местен орган) при смърт на действащ или бивш държавен глава, духовен водач на държавата и/или забележителна личност (актьор, певец, интелектуалец, спортист) и/или събитие, довело до многобройни човешки жертви (авиокатастрофа, терористичен акт, военни действия) в памет за жертви от такива събития. Може да се обявява и в знак на солидарност с държава близнак или съюзна държава.
За пръв път практиката е въведена в Португалия през 1649 г. за почитане на паметта на членове на кралската династия." и, така. Ако шофьорът – с книжка от един ден – бе оживял след катастрофата какви митинги, какво чудо щеше да има пред дома му, пред съдебната палата. Щяхме да крещим: "Убиец, мръсник, да се върне смъртното наказание"… Свидетели сме на такива митинги. Но, сега… Сега ще има Ден на траур. И тука не иде реч за двоен стандарт. Иде реч за двоен стандарт в националния морал и мислене…
Трима човека са си отишли. Три млади живота са си отишли. Те не са спасявали човешки животи, не са написали със златни букви: "Жив е той, жив е"… Не са измислили нова формула и даже не са оборили формулата на Айнщайн за относителността. Ден на национален траур е нещо като опит да се покаже пред народонаселението като пример саможертвата в името на Отечеството, примерно.
Три млади живота са си отишли. И ако бяха оживели щяха да бъдат порицани и овикани от тълпата. Нищо повече от това…
Христо СТОЯНОВ