Вали. Напуканата земя жадно поема влагата. Все по-малкото хора, грижещи се за земята, се надяват да вали достатъчно през този период да се напълнят язовирите. Учениците просто мразят дъжда и чадърите и тягостните училищни тържества.
По улиците лудница както всяка година на този ден. Защо трябва да е организирано, като може и да не е. Цветарите се надяват народът да не се вслушва в призивите вместо цветя да дарява пари за каузи. Ми те гладни ли да умрат? Разбирам ги. Да, ден година храни, но пък колко от нас се сещат ей така, за красота да си купят букет цветя?
На голяма част от политиците в празните им глави се мотат руски дронове. И пораженията между ушите им са безвъзвратни. Тягостно е. Хора, които трябва да са в стаи с тапицирани стени, ненатрапчиви лични разговори със здравен специалист и розови хапченца, са принуждавани да вземат сериозни решения и да управляват държавата. Не е честно!
Опозицията си опозиционерства. Ама някак си кротко, да не се набива на очи на властта, а само на електората. Сътресенията в крехката система не са желателни. И всички в нея я крепят. Че иначе – "Либхер" набира работници!
Изкуствената превъзбуда на журналистите днес предизвиква само погнуса. Дори едно такова радостно събитие не могат да отразят, без да намърдат ЕС, Запада, лошата Русия и прекрасния Брюксел. Обясняват, че трябва да отидем в Европа, след като всеки ученик в трети клас може да им обясни, че сме в Европа и то преди много от другите. И Русия е в Европа. И то в голямата й част. Тоест – да отидем при Русия, означава да отидем при по-голямата част от Европа.
Вали. По-наивните очакват някаква промяна. Реалистите очакват новата Ялта. Китайците вече живеят в интересни времена. За нас интересни. За народа, изградил Великата китайска стена, и най-дългият път започва с една крачка.
На луната няма забито американско знаме, ако се замислите реално. Светът вече е променен, но вие не сте забелязали.
Добро утро, България!
Елена Гунчева-Гривова