Десетилетия наред западният свят живее на кредит.
Харчи повече отколкото изкарва.
Дълго време, различни фактори успяваха да парират "идването на сметката".
Технологичните скокове като интернет и шистовия газ, включването на бившите соц страни в световната икономика (Китай най-вече), вътрешният баланс на хомогенни общества на високо доверие и т.н.
Най-вече манипулации на паричната политика, които отлагаха проблема напред във времето.
От 2020 г. насам изглежда, че късметът на света свърши и с ускорение вървим към среща с реалността.
А тя е, че сме се превърнали в застарели, свръх-задоволени общества на комфорта, които се самоунищожаваме отвътре.
Знам, че е много трудно да се повярва това за България, която чак сега се доближава до същия този стандарт, но е вярно. Тъкмо да ставаме "развита европейска държава" и това започва да значи – фалирал старчески дом, превзет от диви мигранти.
Въпреки неприятната ситуация, все още не сме признали размера на проблема. Затова и политическата класа ще прави всичко възможно да скрие факта, че има сметка и тя ще се плаща.
Идеята на този пост е да споделя за вече случващите се полу-скрити методи за поемане на товара върху всички ни.
1. На първо и главно място е инфлацията.
В основната и е монетизация на натрупаните дългове и поддръжка на свръх финансиализирана икономическа система. Спре ли ръстът на ликвидността, т.е. печатането на пари, срива се цялата икономика.
2. Масовата миграция, която цели да подбие заплатите на европейските работници, искащи индексация заради инфлацията. Задържане на доходите така че да не се натоварват фирми и бюджети.
3. Увеличаване на работата от един работник. Или чрез по-дълга работна седмица, или чрез повече натоварване в работното време, или чрез по-малко официални празници, или чрез по-късно пенсиониране.
Ако сте в аутсорса, не ви ли натискат повече през последните две години?
4. Все по-лоши публични услуги. От една страна, защото мигрантите също ги ползват, но дори и там където ги няма. Лоша инфраструктура (вода, парно, пътища), кофти училища и детски градини, упадък на обществения ред.
5. Разслояване на нови касти. Тези, които са близо до печатането пари (ефект на Кантион), точат публични бюджети, имат анти-инфлационни активи, държат монополен/картелен пазар, позиционирани са в хайп сектори…и всички останали, които обедняват номинално и най-вече във време.
Ще дописвам, защото трябва да се връщам в хамстеровото колело.
Но сваляйте розовите очила, зимата не иде, вече е тук.
Стоян Панчев
