Този мой текст не е политически, пази Боже, а историко-социологически и се отнася до според мен най-знаменитата русенска улица – “Мостова”, там, дето седмокласник 54 кг спука от бой директора на полицията, което определено си е чутовно събитие и влиза в регистъра на първите неща, с които Русе се гордее. Да знаете друг подобен случай някъде някога в целия свят?
Ето я тази стръмна улица, стигаща до река Дунав, по нея е сегашната “Топлофикация” на мястото на едновремешната електроцентрала с високия комин, за него и събарянето му – после; тя е работела с въглища (кюмюр), доставени с кораби не знам откъде.
Отработената топла вода от топлоцентралата се стичала, за радост на русенските оправни и хубави домакини и едни други наши мургави съграждани, в каменни корита.
Районът на ул. “Мостова” с топлоцентралата и коритата се знаел като “Топлата вода”.
В коритата русенските дами перели с хума, сапун и бухалки дрехи, чаршафи, черги и др.
Умни и предприемчиви цигани пък се къпели цялостно в тях, безплатно, да не дават пари за градската баня, цели 9 лв. с теляк, виж ценоразписа долу.
Понякога са възниквали разбираеми недоразумения между перачки и къпещи се цигани, но те бивали разрешавани от бай Иван Мискина, строг, но справедлив, татуиран пазач на централата, тогава нямало патрулки, джиесеми и разни даниелмитовци.
Ще се спра малко по-подробно на този пазач, пазачите по принцип са голяма работа, но този специално влиза в ироничния типично русенски идиом (идиом – устойчиво словосъчетание) “На Топлата вода при бай Иван Мискина, на втория етаж.”
Идиомът е с леко обидна конотация със сексуален характер, обяснявам защо е така: пазачът пребивавал долу, на първия етаж, но тъй като бил хубавец, татуиран, обичал ракийцата, и бил сексуално активен в различни посоки, случвало се, доста често, някоя палава перачка да се качи с него на втория етаж за по-интимна беседа вероятно.
Та така.
Татуировката на бай Иван Мискина е запомняща се, но в известен смисъл малко неактуална след Девети Септември: “Боже пази царя”.
Думата “мискин” означава според Речника “беден, долен и нахален мръсник”, но тъй или иначе – симпатичен.
в Русе имаме доста такива легендарни незабравими симпатични персони, свързани с района:
* Алито, който е символ на русенския джендъризъм, живее до “Мостова, той имаше колониален магазин до ресторант “Червена звезда”, сега там е Общината, дълги години определени русенци на 2 февруари ходеха на поклонение “на гроба на Алито”, и това е идиом, за сега не знам дали още се ходи;
* книжарят бай Пеню Гужгула, известен с пропадането си в дворищния нужник на любовницата си, след сполучлив, с подрязан под, атентат от страна на мъжа ѝ;
* Иванчо Слепия, с галантерия по Главната, синът му Иван Куртев, пианист, свиреше в оркестъра на великия Петьо Парчето;
* гърка Василис Пирейчето, търговец с разрешение от ОК на БКП, от него с музиканта Красимир Наумов си купувахме пумпали с гайтани;
* Румен Джаза, мой приятел, обещах ви за комина на “Топлата вода”, нали?, той го събори, съвсем сам, като се качи най-горе, никаква акрофобия, отгоре-надолу, тухла по тухла, и с това се прочу, като единствен в държавата разрушител на комини, викаха го в цяла България, и даже и в съседни страни;
* Марин Дарака, който измисли навремето цветните стъкла за черно-бели телевизори, те се продаваха в “Кореком”, измисли и зелени очила за кокошки, внедрени в АПК-Иваново за по-висока яйценосливост, а така също и открадна пишещата мишина на директора на тогавашното МВР-Русе, тогавашния Кожухаров…
* Ники Ланеца, него го знаете, знаете, че го биха, знаете кой го би, защо го би, как го би и т.н. Затова няма да го описвам, само предлагам снимката му от Фейсбук.
Ех, какви личности имаше и има Русе!
На ул. “Мостова” винаги ставали грандиозни събития.
Нея, по-точно мястото ѝ на брега на Дунава, срещу акостиралите кораби, я виждаме в картина на Феликс Каниц отпреди 160 години.
По време на Кримската война 1853-1856 г. някъде тук 13-годишният зле плуващ Райчо Николов с кратунки преплувал Дунава да информира руските войски за позициите на турците, така помогнал, после станал руски офицер с голяма брада, сабя и много медали. На кого ви прилича по осанка и самочувствие?
По време на освобождението от турско робство точно тук са били посрещнати руските войски на ген. Тотлебен, на картината долу се вижда ентусиазмът им.
През 1941 г. кметът на Русе и радостни русенци посрещнаха с цветя и рози войските на немския Вермахт, вижте долу, историкът Иво Жейнов написа книга за това, вижте я и нея. Вижте и едър посрещач от с. Долно Абланово как здраво е прегърнал двама германци.
Няколко години по-късно същите хора посрещнаха с цветя и рози братята освободители от Червената армия, ама никой не написа книга.
На ул. “Мостова” 23 живееше най-известният русенски десидент Жерминал Чивиков, баща му беше анархист, аз като малък ходех при майка му фрау Софѝ на уроци по немски език, той лежа 3 години в затвора, после емигрира и беше редактор и журналист в Радио “Дойче веле”.
Големите събития в Русе винаги стават на “Мостова” и големите личности са свързани по някакъв начин с нея,
Мисля, че и инцидентът с побоя над Генерала добре се вписва в хрониката на
знаменитата улица, а героите на събитието завинаги ще останат с имената си, редом с гореописаните, в градските легенди и в
историята на разкошния ни елегантен европейски град.
Петър Иванов, русенец