Днес Крум Зарков окончателно свали маската. С думите си, че "референдум няма да има", той не просто влезе в ролята на поредния чиновник на статуквото – той демонстрира с презрение отношението си към българския народ. Народ, който иска да бъде чут. Народ, който иска да бъде питан. Народ, който иска да решава.
Но не – според Зарков гласът на суверена не струва. Страхът от демокрацията е парализирал уж юриста и демократа, а всъщност – политическата марионетка, която с днешното си поведение доказва, че му е по-удобно да угажда на брюкселски господари, отколкото да се вслуша в гласа на хората, които го хранят.
Крум Зарков предаде не само президента, до когото работеше рамо до рамо – той предаде принципа, че в една демокрация народът има последната дума. Това не е просто политическа позиция – това е нагла демонстрация на страх от народната воля. Когато политик трепери от идеята хората да бъдат попитани, значи този политик не заслужава власт. Не заслужава доверие. Не заслужава уважение.
Истината е болезнена, но ясна: днес видяхме как изглежда политикът, който предпочита задкулисните договорки пред открития дебат. Който нарича "юридически недопустимо" това, което всъщност е морално необходимо – да попиташ народа каква бъдеща валута иска. Който защитава чужди интереси под претекст за "правова държава", докато тъпче доверието на собствената си нация.
Не, г-н Зарков – демокрацията не е само тогава, когато ви е удобно. Не се бори с референдума, когато знаеш, че резултатът няма да ти хареса. Това е неуважение към народа. Това е страх. И този страх не бива да управлява
