Плачат от солидарност с майката на Елиас. 14 годишно красиво момче, отличник и начинаещ футболист. След обичайна тренировка по футбол , звъни у дома да предупреди родителите си, че тренировката е приключила и всичко е минало успешно. Успешно – не съвсем. Върху него се спускат двама дънгалаци от североафрикански произход и се опитват да грабнат телефона. Елиас се съпротивлява и е смъртоносно прободен. Не защото е еврейн, а защото се е противопоставил на опита за кражба.
За една година десетки френски младежи паднаха под ножа на малолетни мюсюлмани. Казват се само имената на жертвите, на убийцте никога! От кумова срама някой коментатор се изпуска – те са французи, защото са родени във Франция. Взимат се
интервюта от съседи, но не от родители, братя или сестри. Старателно се избягва произхода им за да не се предизвикат етнически вълнения. Десетки френски младежи, включително и от арабски произход, падат прободени с ножове всеки ден, преди всичко нощем, но без шум в името на етническия мир!
Какво правят властите в това време? Лицемерно мълчание, затваряне на очи и памук в ушите. Върхът на лицемерието е самият президент на страната Еманюел Макрон. Нито дума съболезнование за майката на заклания Елиас. За сметка на това той е в първите редици на поклонението в концлагера Аушвиц/Освиенцим. Да бъде видян от всички телевизии, че полага цветя по случай 80 години от освобождението на лагера, в чийто газови камери са изгорени 4 милиона евреи.
Този човек изглежда все по-откъснат и все по-далеч от страната на която е президент! Горката майка на Елиас.
Божидар Чеков
