Отиде си още един от великите български футболисти. Само месец преди да навърши 83 години почина славният защитник на България, „Левски“ и „Спартак“ (Сф) Добромир Жечев. Бобата, както го наричаха всички, не се чувствал добре в последно време, ходел трудно, разкриват близките му. Въпреки това до последно беше търсен от медиите да говори за футбол и особено за играта от добрите стари времена, когато тази генерация от таланти и смели играчи пълнеше стадионите. В следващите редове разказваме за живота и кариерата на Добромир Жечев.
Бъдещият капитан на „Левски“ и националния отбор се ражда на 12 ноември 1942 г. в разгара на Втората световна война. Къщата им се намира в София на ул. „Любен Каравелов“, където по онова време живеят семействата на хората от интелигенцията и творческите среди. Произходът на Добромир Жечев е именно от тези среди.
Баща му е известният поет, писател и преводач Георги Жечев. Родът им произхожда от хасковското село Текето. По политически убеждения Георги предпочита да се определя като „безвластник“. Заради това му се налага два пъти да емигрира във Франция, където общува с леви интелектуалци воглаве с прочутия Нестор Махно. След 9 септември попада под репресиите на новата власт, макар и да е в ръководството на Съюза на българските писатели.
За сина му Добромир още навремето може да се чуе, че е най-интелигентният сред футболистите от София. За разлика от останалите играчи коньовичари и подуенци, Жечев владее няколко чужди езика, умее да свири и на пиано. Но голямата му страст е футболът. И двамата му братя също са спортисти, както е било модерно през 50-те години.
Въпреки че е левскар по убеждения, според разпределението на спортна София, Жечев се пада към „Спартак“ – отбора на народната милиция. Таланта му открива известният специалист по работа с подрастващите Константин Костов – Керто.
На 16 години вече играе при мъжете в „Б“ група, а после спартаковци влизат в елита. Тъкмо е построен и стадион „Раковски“, където е домът на „Спартак“. Треньорът Александър Попов – Врабчо, въвел във футбола ни модерната тогава схема 4-2-4, го слага да играе като „метач“. Това е последният в защитата футболист, който трябва да отнема топката и да я бие напред.
В „Спартак“ Жечев бързо печели уважение от съотборниците си като сериозен младеж и боец, на когото може да се разчита. Още като юноша във финалите на републиканското води люти сражения с Георги Аспарухов – Гунди и Георги Соколов от „Левски“. Едър повратлив и много бърз – по това се отличава от останалите тромави защитници.
На 18 г. и половина вече е национал и дебютира срещу Финландия в Херлзинки при победата ни с 2:0. Треньорът Георги Пачеджиев го включва в експедицията до Чили за Световното през 1962 г. Срещу Англия пази като ляв бек крилото на „Блекбърн“ Брайън Дъглас. Удържаме 0:0 срещу съперници като Боби Чарлтън, Боби Мур и Джими Грийвс.
Същата есен, само няколко дни преди да навърши 20 години, Жечев излиза срещу Португалия в София. Двамата с по-опитния Иван Димитров обезвреждат звездите на „Бенфика“ Еузебио и Симоеш при победата ни с 3:1.
Въпреки огромните си способности Бобата се оказва зачеркнат от следващия треньор Рудолф Витлачил, от когото се очаква да класира България на Световното в Англия. Само че трябва да бием Белгия на неутрален терен във Флоренция, за да хванем последния влак. Общо девет нови футболисти, от тях повечето все стари кучета, плюс 23-годишният Жечев, са викнати в състава по настояване на шефа на федерацията Недялко Донски. Жечев е част от желязната отбрана на стадион „Комунале” начело начело с капитана Димитър Ларгов, опазила страховитите белгийци Пол ван Химс и Жеф Журион. Победата с 2:1 идва след двата велики гола на Гунди.
Голямата му мъка от това световно в Англия е тази, че го набеждават като „убиеца на Пеле". В първия мач срещу шампионите от Бразилия именно Бобата пази Краля на футбола. Справя се чудесно срещу най-големия в света, не го изпуска нито веднъж. Пеле вкарва единия гол за победата с 2:0, но от фаул. В следващия мач Бразилия – Португалия Краля е изнесен от терена, контузен от защитника Мораеш. Само че обвиняват и Жечев, че го ритал жестоко в предишна среща.
„Никога не съм играл преднамерено грубо, особено срещу Пеле“, разказвал е с горчивина защитникът. С екипа на България той успява да опази и ред други велики нападатели за своето време.
Като капитан предвожда силния през 60-те години отбор на „Спартак" (СФ), вдига и Купата на Съветската армия. Но сърцето му го тегли към „Левски“. Още повече че отборът на милицията на практика няма своя публика, на мачовете му ходят разноцветни запалянковци от цяла София. А самият Жечев чувства, че ще пасне отлично в синята отбрана.
Но след обединението между двете дружества през 1969 г. преминава в новия „Левски – Спартак", където става един от големите любимци на публиката. В защита правят страхотен тандем с Кирил Ивков. Става два пъти шампион на България и още два пъти носител на купата със синия екип. Заради големия си отскок дори вече излиза да вкарва голове. Така става например срещу „Динамо” (Берлин) в турнирите на УЕФА през 1973 г., когато го пускат като централен нападател и се разписва два пъти.
Снимката му с Гунди и Котков е сред най-популярните във всички колекции. Макар и да играе едва пет пълни сезона за сините, на „Герена”, той е считан за една от големите легенди на клуба. А други го определят и като „закъснелия син на „Левски”…
Той е известен и като единствения български футболист, „попадал в националния отбор за четири световни първенства. Но докато на финалите през 1962 и 1966 г. играе, а през 1970 г. дори вкарва гола за 1:1 срещу Мароко, на Мондиал`74 в Западна Германия не влиза в игра. Селекционерът Христо Младенов не го пуска дори и когато повеждаме 1:0 четвърт час преди края на двубоя с Уругвай и сме на крачка от успеха. Трябва бързо да заздравим защитата, а Жечев вече загрява на тъча само че смяната се забавя, а онези изравняват. Шансовете за първа българска победа на световно първенство отиват по дяволите.
След края на състезателната си кариера след 369 мача за „Спартак” и „Левски", и още 73 с екипа на България, Жечев първо става помощник на Иван Вуцов в „Левски", а после отива в Гърция. В отбора ПАС от град Янина прави голям фурор, като завършва сред първите пет в класирането. Именно по негово време започват да наричат тима” „Епирският Аякс". После работи много добре в „Ботев” (Враца) и съвсем естествено получава покана от „Левски".
Точно тогава в синия отбор върви смяна на поколенията. Без да се страхува от нищо, точно както в годините си на футболист, Добромир Жечев дава път на цял отбор обещаващи млади таланти. Връща от „Хасково" Наско Сираков: „От теб се чакат голове… На един от първите мачове през сезон 1982- 1983 в Казанлък пуска на почивката Божидар Искренов – Гибона, уж да му даде шанс за изява.
Хайлазът Гиби обаче не си дава много зор.
Веднага вън! Влиза друг от юношите с жълто около устата, Емил Велев – Кокала. Вратарят Владо Делчев, №1 в „А" група за предния сезон, не пази добре. Треньорът без никакви угризения връчва ръкавиците на 19-годишния Боби Михайлов. От школата са довели един способен защитник на име Николай Илиев. „Влизай и ти да играеш, да те видим на какво си способен“.
Жечев съжалява до последно, че този отбор на „Левски“ с всичките хлапетии е можел да стане шампион още през 1983 г. През пролетта на същата година разбива ЦСКА с 3:0 в А група в гонитбата за титлата. Но една история във Варна прецаква всичко. В интервю пред журналиста Милен Димитров от "Витоша Нюз" Бобата разказва: „Спартак" (Варна) ни направиха капан. Разбрахме се мачът ни във Варна да завърши наравно – хем ние да се предпазим от контузии, хем и те да вземат една точка. Предстоеше ни след 4 дни дерби с ЦСКА и трябваше да се пазим. В съблекалнята казах на момчетата да не се напрягат, мачът е равен.
Добре, ама гледам, че домакините се хвърлят като за световно. Биха ни с 2:1 и ЦСКА стана шампион. Изиграха ни по най-долния начин… Изпотроших им съблекалнята. Ритах вати и прозорци. Някакъв полковник и двама милиционери ме сграбчиха и ме поведоха към една джипка. Искаха да ме арестуват. Аз обаче им казах да ме оставят на мира, за да не си имат работа с министъра Димитър Стоянов…”. В крайна сметка година по-късно плодовете обира наследникът му Васил Методиев – Шпайдела, спечелил с „Левски” и трите купи.
А Жечев продължава треньорския си път в ред отбори от България, Кипър, Алжир и дори Саудитска Арабия. В Горна Оряховица го носят на ръце, когато вкарва местния „Локомотив“ в А група. Връща се в „Левски“ през 1989 г., за да изпие до дъно горчивата чаша след трагедията с 3:4 срещу „Антверпен” и 0:5 с ЦСКА. Но до края на дните си остава като един от фундаментите на „Левски", за който винаги ще се говори с уважение.
Източник: Уикенд