Обществото ни днес е дотолкова разделено, че вече е трудно да говорим за единна българска нация. Затова е безсмислено дори да обсъждаме търсенето на всеобщо щастие, обща идея, национална кауза или общи ценности.
Днес в няколко големи града живеят повече от половината българи. В същото време над 40 % от територията ни е демографска пустиня, тоест – на кв.км. живеят по-малко от 10 души. Това означава, че на близо 45 000 кв.км. от България живеят по-малко от 450 000. Пак демографията сочи, че само след 15 год. такава пустиня ще са 70 % от страната, защото населението извън големите градове измира скоростно, а деца там почти не се раждат.
Манталитетът на хората в няколкото ни големи града и основно в София вече значително се различава от манталитета на хората в останалата част от страната. Разбирането за щастие, за бъдеще или за справедливост е абсолютно различно в големите градове и в останалата територия.
В столицата стандартът на живот е по-висок от средния за ЕС, а в останалата част от страната съвкупно е едва 45 %.
София произвежда 53 000 лв. БВП на глава от населението, докато в останалата част от страната са едва 26 000 лв. Средната заплата в София към март 2025 е 3600 лв. докато за останалата част от страната няма и 2000. Затова, но и по много други причини в столицата ни днес живеят вече съвсем различни хора.
Прословутата “столичност” или “софиянщина” – усещането на превъзходство над останалите българи винаги я е имало – и преди 09.09. и преди 10.11. но днес тя е по-голяма от всякога.
И това се дължи до голяма степен на липсата на държава субект и оттам -на планирано развитие на регионите, на господството на свободния пазар, свободната конкуренция и всичките останали гадости на неолибералния капитализъм, които превърнаха страната и обществото в джунгла, населена с хищници и жертви.
Факт е, че в последните 20-25 години столицата буквално се препълни с хора от цяла България в търсене на препитание и по-добър живот. Но това ни най-малко не променя тази действителност. Просто много от придошлите бързо приемат новото си амплоа.
До голяма степен това се дължи на по-високия стандарт и по-големите възможности, които дава такъв голям град. Но се дължи и на наложените у нас “нови ценности” – култ единствено към парите, свободна конкуренция, индивидуализъм… които са възприети масово особено от по-младите в София, Пловдив или Варна.
По тази причина разделението у нас вече е непреодолимо и продължава да се задълбочава. На голяма част от живеещите в София, а донякъде и в Пловдив и Варна вече изобщо не им пука за България и още по-лошо – не искат да се приемат за българи, за да не се сравняват с “неуспешните” изостанали техни сънародници от останалите региони и особено от 40-те процента демографска пустиня.
За тях те са “некви сеУяни”. Умрял е духът на колектива, на националното единение. Жителят на столицата не иска да е еднакъв с тези “мьекащите” или с “онези сеУяни от Русье”. Иска да е софиянец и европеец, но не и българин, “ганя”.
Това разделение е очевадно в последните няколко години и от него се възползваха всякакви фондации и чужди служби, за да разделят още повече обществото ни. То се нажежава допълнително и от базираните в София т.нар. национални медии, които отдавна нямат нищо общо с България. Техните послания обслужват именно "софиянците европейци", но не и останалите българи.
Така много младежи в София, но и в Пловдив или Варна, смятащи себе си за успешни, прегърнаха русофобията, понеже тя още повече ги отделя от онези “ганьовци, ватници и путинисти” в провинцията. Спорът около еврото е пореден пример за това разделение, защото точно в големите градове много подкрепят влизането ни в еврозоната, а в останалата част от България е обратното.
Нито краят на войната в Украйна, нито влизането или навлизането ни в еврозоната ще променят ситуацията. Ще има следващи поводи за деление, защото то идеално устройва сегашното статукво. Така статуквото си гарантира, че няма кой и как да го смачка.
Разбира се, и в София и в Пловдив и Варна има много читави българи, мислещи за родината, но тенденцията е те да намаляват главно защото това е по-възрастната част от населението им.
Не виждам никаква светлина в тунела. Не виждам силата, която може да промени това мрачно състояние именно защото младите, бъдещето на родината, все повече ще се местят в големите градове, а останалата България все повече ще се обезлюдява. Ако не се събудим и продължим по този път, скоро ще се превърнем в територия, в която има няколко големи града, представляващи подобия на средновековните крепости и десетки хиляди квадратни километри територия, много рядко населена със старци и всякакви маргинали и превърната във феодални владения на различни групировки и отделни бандити.
Единствен друг вариант е чужда сила да влезе тук и да ни “поправи” по свой начин.
Иван Спирдонов
На снимките виждате централната софийска улица Витоша и главната улица на Габрово.
послеслов – Сега очаквам пак разни прости хора да ме питат защо мразя София и аз пак да им отговарям, че никого и нищо българско не мразя, а просто мисля за България.