Разбрахме от доклад тези дни, че над 200 000 бежанци пребивават у нас. Освен "любимите" ни украинци, има пакистанци, афганистанци, сирийци, гамбийци, всякакви. Както се казва, България широко е отворила врати за всякакви. И то при положение, че дори за собствените си граждани не може да се погрижи.
Нали разбирате, че цялата тази групичка е на наша, държавна издръжка. На месец на бежанец се полагат поне по 2-3 хиляди лева, ако не и повече. Плюс поддръжка на центровете за бежанци, охрана, храна, облекло, преводачи и т.н. Разходите заформят едно сериозно перо.
Но опасността е друга. 200 000 души е колкото доста голям български град. И това са хора, в чиито "културни" особености е многоженството и имането на по 10 деца. А сега смятайте 200 000 по 10 и след колко време българите ще сме малцинство?
В София около Баня Баши е все едно си в Африка, бял човек, особено бяла жена не смее да мине. В центъра на София повечето реч не е българска по улиците. За съжаление "културните" особености ги карат да изискват, да са агресивни, да настояват ние да се променим, а не те да се интегрират, ако изобщо такова чудо е възможно.
Виждаме как в цяла Европа проблемът с мигрантите става сериозен. Ежедневни са убийствата, изнасилванията, грабежите. В Европа има повече джамии, отколкото църкви и то по настояване на "гостите".
А бедна България с отрицателен демографски прираст, в демографска катастрофа, хрантути над 200 000 души чужди гости. За какво, бе? За чий са ни?
Едно време границата на България беше неприкосновена. Или се влиза законно през КПП, или куршум в челото. И така и е редно, иначе за какво е граница. А сега всякакви се изсипаха тук с изисквания и проблеми.
Ако не решим проблема днес, утре ще са 2 милиона. И тогава дали ще можем да кажем, че държавата е наша?
Елена Гунчева-Гривова