Вчера имаше два случая с роми. Както им казваме – цигани. В това няма нищо срамно, срамни са постъпките, не наименованието. Първият с книжка от две седмици, с висока скорост влетя в автобус и уби човек. Другите зверски пребиха до смърт 70 годишен дядо, защото им направил забележка за шумна музика. Това показва системен проблем, а не спорадични случаи. Цели села и райони се обезбългаряват заради ромския проблем. А такъв има.
След 1989 година държавата абдикира от задълженията си. Ромите вече не бяха принуждавани да учат до средно образование. Вместо милиционер да отиде да им набие канчето и да заведе детето на училище, сега им се хвърлят луди пари, за да се образовали. И се вижда, че не работи. Никой не се занимава и с трудовата им заетост, цели поколения има, които не са работили. И раждат деца на конвейер, защото за това получават социални помощи, които една българска майка може само да мечтае. Забелязвате ли колко хора с увреждания има сред ромите? Гледаш го – здрав, прав, бие се, пък той бил с ТЕЛК и получава пенсия и помощи. И никой не го проверява това. Точат здравната система, бият лекарите. Престъпността там е ужасяваща и държавата отново се прави, че не вижда. Защото те са любимият електорат на политиците. Тъжното е, че те стават все повече, а българите все по-малко. И не са виновни ромите. Те си имат характерни особености, но е напълно възможно при държава, която си е на мястото, да се интегрират и да спазват социално отговорно поведение. Но в разградения двор, в който се намираме, всички най-лоши черти избиват. Милиарди се плащат за тяхното интегриране, издръжка, помощи, пенсии, строят им се безплатно домове.
Докога? Докога ще се правим, че не виждаме слона в стаята?
Елена Гунчева-Гривова