Цените в магазина са изписани и в левове, и в евро. В левове и в евро са изписани и цените върху четките за почистване на тоалетни чинии, върху обогатена от червеи тор за цветя, върху бидоните за кисело зеле, върху гъбите за баня, но върху мухобойките не са. Мухобойките твърдо се съпротивяват и носят върху себе си само левови цени.
Една помакиня си е купила три-четири гъби за баня и солница и е приготвила десет лева – да ги плати.
–Ма та коги сте ги намалиле тия работи, ма? Туке пише, че са по четири лева, па долу пише, че са по два.
–Отдолу са цените в евро – обяснява продавачката.
–Ми то тогива излазя, че ше е по-евтино с еврото.
Може и да не ви се вярва, но изписването на цените в левове и в евро има много благоприятен ефект върху очите.
Гледаш цените и ти се струва, че идват два пъти по-евтини дни и два пъти по-евтин живот.
От първи януари 2026 годината може да се окаже сто осемдесет и два дена и един дообед. Любимата ти жена може да се окаже любима наполовина и да се чудиш какво ще правиш с другата половина. Стихотворенията в евро също трябва да се скъсят наполовина, а хайкуто да изчезне.
Може да се окаже, че мандатите на всички управници и началници трябва да продължат поне още толкова.
И в края на краищата може да се окаже, че всичко в тоя свят е магия – щракваш с пръсти и изчезваш наполовина. Щракваш втори път и изчезваш напълно. Тъкмо да щракнеш трети път и разбираш, че вече нямаш пръсти и че винаги вместо теб от началото до края е щракал някой друг.
Живеем във времената на фокусите, на разполовяванията, на присъединяванията и на паралелните реалности.
Сигурно ви прави впечатление как след сакралната дата осми юли на нашите софийски вождове им олекна, успокоиха им се душичките, изтриха с ръка потни чела и отидоха да рапортуват за изпълнената задача.
И остава една голяма загадка – как така те виждат всичко в розова светлина и как ние – обикновените хора, не я виждаме тая розова светлина.
И изведнъж – хоп, на годишна база инфлацията била четири процента. Четирийсет процента е най-малко, мошеници такива, нагли лъжци, които се забавляват с нашето страдание и безпомощно смешни напъни за някаква истина. Направо се парализирам, като го чуя това нещо за четири процента инфлация на годишна база.
И като чуя как ни се подобрил кредитния рейтинг, как ни се подобрили инвестициите, как всичко ни било по мед и масло, и се сещам за героя на Алеко – небезизвестния помощник–регистратор. Нали го помните тоя герой от „Разни хора, разни идеали“ на Алеко Константинов? Той – помощник-регистраторът, подмазвачът, мижитурката, пълният боклук службогонец, а не само Бай Ганьо, е истинската заплаха за нас. Бай Ганьо е простак, а помощник-регистраторът е червей. И именно те – червеите, помощник-регистраторите се гърчат и се шушкат нагоре-надолу. Прояждат плътта ни и вървят към сърцето на държавата.
Бай Ганьо се изнесе отвъд Океана – от Чикаго се изнесе във Вашингтон. И му харесва, и командори, та се къса. А помощник-регистраторът червей се движи и поглъща всичко от София до Брюксел. И като погълне всичко, както написа някога Алеко, като ще влезе в една бирария, па като ще се натряска, па като ще почне да псува от земята до небето и псувните му ще стигнат чак до подначалника.
Рано или късно обаче помощник-регистраторът ще види сметката и на Бай Ганьо, защото червеите регистратори управляват света. Движат му болтчетата и механизмите, докато всичко ръждяса и се скапе. Включително и ние самите. И това също е фокус – необясним фокус на природата. Необясним фокус на живота и на това, кое колко струва и с какво трябва да го купим.
В едно свое интервю на въпрос дали в края на краищата Господ играе на зарове, гениалният Стивън Хокинг отговаря горе-долу следното: „Господ непрекъснато играе на зарове.“
Значи не ни остава нищо друго, освен да гледаме какво ще се падне на зарчето – четири или две, лев или евро.
Няма да е лошо и на мухобойките да сложат етикет за цената в левове и евро. В тая жега без мухобойки сме заникъде.
Николай Милчев
