България вероятно ще се присъедини към еврозоната във възможно най-неподходящия момент, когато 52% от 40-те централни банки, участващи в редовната анкета на UBS, очакват стагфлация или рецесия, последвана от стагфлация (за сравнение през миналата година делът на песимистите достигаше едва 18%). Стагфлация (от „стагнация“ + „инфлация“) е термин от макроикономиката, с който се обозначава състояние на икономиката, характеризиращо се със застой (нисък темп на икономически ръст), ръст на инфлацията и увеличаване на безработицата и като цяло не се възприема като благоприятен момент за нови начинания. Икономистът, доц. Григор Сарийски обясни какво означава за страната ни влизането в еврозоната при надигащата се криза в Европа и света в интервю за Катя Илиева по ТВ 7/8.
България няма да стане равна с богатите икономики като Франция и Германия само защото е приета в еврозоната, заяви той и предложи на всеки, който се съмнява в това, да разгледа ротацията при гласуване в Европейската централна банка. “На сайта на ЕЦБ е публикуван график за ротация и там може да видите кой кога има право да гласува. Петте най-големи икономики разполагат с 4 гласа, т.е. те участват в четири от всеки пет гласувания. Страните от нашата категория имат значително по-малко участие при вземането на решения, тъй като са с малко население и по-скромен БВП“, обясни доц. Сарийски.
Той даде пример с Хърватия, последната присъединила се страна към еврозоната, която през януари и февруари не е имала право на глас и няма да има право на глас през август и септември. “Това означава че в 1/3 от гласуванията през 2025 г. Хърватия не участва и ако при някое от тях се вземат решения, които непосредствено я засягат, тя ще трябва да разчита на някой от останалите, който да защитава нейния интерес“, обясни доц. Сарийски.
Той посочи, че не може да става и дума за изравняване между страните-членки по някои от количествените критерии, като например държавен дълг и това е предпоставка за все по-голямо разминаване между целите и намеренията на членуващите в общността. „Франция има дългове, които са 1,2 пъти по-големи от брутния й вътрешен продукт (БВП), което означава, че тази страна е много по-заинтересована от емитирането на общи дългове, отколкото например ние и Германия“, подчерта икономистът, като добави, че задълбочаването на тези различия ще бъде един от основните фактори за засилването на разногласията в общността.
Доц. Сарийски прогнозира, че е много вероятно през следващите години Германия да премине от групата на „пестеливите“ към лагера на Франция, която трупа държавен дълг с особена охота и затова толкова настоява за идеята за теглене на общи заеми в ЕС. Към момента Европейският съюз има само една емисия на общ дълг, на стойност около 800 млрд. евро, по така наречения „инструмент за възстановяване“, създаден по време на пандемията от Ковид-19, за да се финансират ПВУ на страните-членки. Тогава Европейската комисия изтегли общ дълг от името на всички страни-членки, който те гарантират. „Чисто хипотетично, ако някой реши да излезе, останалите ще трябва да изплатят и неговите заеми“, обясни доц. Сарийски и добави: „Предстои нова подобна инициатива, в рамките на която ще бъдат изтеглени заеми за 150 млрд. С цел финансиране на част от разходите за въоръжаване“.
Повечето тежко задлъжнели страни имат интерес от разширяване на обхвата на тази практика и единствената причина тя да не бъде възприета досега е опозицията на влиятелните икономики с относително нисък дълг. Проблемът е, че една от тези страни – Германия съвсем наскоро премахна т.нар. дългова спирачка заради финансирането на нарастващите разходи за отбрана, така че страната може бързо да навакса с трупането на дългове и в рамките на 4-5 г. да премине в групата на страните, които ще имат интерес и съответно – ще лобират за емитиране на общ дълг, обясни доц. Сарийски. Засега ролята на най-активен лобист за тази идея е Франция, която под претекст, че иска да подобри статуса на еврото като глобална резервна валута, настоява пред съюзниците си от ЕС да възприемат това като стандартна практика и да се насочат към тегленето на повече общи заеми.
„Що се отнася до твърденията, че инвестициите ще се увеличат след влизането в еврозоната, за тяхната достоверност можете да съдите по опита на Хърватия. През първата година след датата на присъединяване, преките чуждестранни инвестициите не само че не се увеличиха, но дори намаляха, като в нашия случай трябва да отчетем отвратителните тенденции, които се развиват в световната икономика докато ние се готвим да влезем в еврозоната. В момента повечето централни банки очакват своеобразна икономическа катастрофа, и в подобна ситуация да разчитате на увеличение на инвестициите и умерена инфлация е меко казано наивно“, коментира икономистът.