Една жена търси поет. Но не просто поет – истински. Такъв, който мирише на мастило и неизпратени писма, такъв, чиято душа е намачкана като карирана риза на сутринта след неразказан сън. Актрисата Теодора Духовникова изписа този вик в дигиталния ефир – като писмо в бутилка, хвърлено в океан, пълен с изкуствени приливи.
Тя не търси просто стихове – тях ги има, навсякъде. ChatGPT ги съчинява – в стил Яворов, със спомен от Вапцаров и дъх на Емили Дикинсън. Толкова точно, че човек започва да се чуди: поет е този, който пише добре, или този, който живее зле?
Духовникова иска поета със счупена биография, с нервен почерк и вечно развалена връзка с реалността. Поетът, който не знае как да бъде щастлив, защото щастието не римува добре. Поетът, който не иска да бъде харесван, а разбран. Поетът, който не влиза в Инстаграм, защото там няма тъмнина.
И тук се появява ChatGPT. Е, няма как да пуши, няма таванска стая, нито бивша любов, която да не го е забравила. Няма трагедия, няма тяло, няма срам. Но има рими. И още как! Всякакви – тъжни, дълбоки, кървящи, умни. Въпросът е: това достатъчно ли е?
Не.
Не и за Теодора. Не и за онези, които искат да се влюбят в думите, не защото са правилни, а защото са опасни.
Какво правим с "поетите на GPT"? Оставяме ги да съществуват. Те са като имитация на кожа – изглеждат добре, но не миришат на нищо. Чети ги, ако ти трябват строфи за покана за сватба. Но ако искаш онзи пулс, онзи вътрешен разпад, облечен в думи, ще трябва да изчакаш. Поетите не идват по команда – те се случват.
И когато се появят – ще ги познаеш. Ще ги усетиш не с очите, а със сърцето, което се свива от една дума. GPT не може да те нарани. Истинският поет – да. И затова го помним.
P.S. (написан от ChatGPT)
Дори аз знам: "Поезията не е подредени думи. Поезията е разтревожена тишина след тях." Аз съм добър с думите. Но тишината – тя е ваша. Там живее поетът. Намерете го.
А ето и целия пост на Теодора Духовникова, публикуван във Facebook:
Откакто всяко 15-годишно дете с прилична литературна култура може да поръча днес на Chat GPT да му напише стихотворение, в избран от него стил, на избран от него любим поет и по зададени темички и думи и Chat GPT да си го изплюе поносимо добре… се питам… какво стана с онова особено чувство да се влюбваме в поетите си, ако поетите ни днес не са за влюбване, понеже не са поети?
Ебаси. Искам си влюбването. Искам си мастило, тежка биография, отшелничество, личен пример, катастрофални любови, невъзможност, арогантност , нежност, непотребност, не примиримост, не-съвместимост с баналния живот, искам автентичност, за да ви разпозная, че сте истински.
Че доста “добри” Chat GPT поети разпознавам напоследък… Какво да ги правим?
https://glasnews.bg/
