Държавата е супер разделена, но не за Украйна, а по въпроса за фашизма и комунизма, русофилия и русофобия. Това е старият разкол, който стартира още 1923 г. и вече над 100 години си е все така. Така днес оценките за войната са оценки за или против Русия, без да има оценка на самата Украйна. Зеленски е герой за русофобите, само защото е срещу Русия. И е демон за русофилите по същата причина. Т.е. това не е обективна оценка.
Истината е, че в Украйна дойдоха русофобски сили на власт, но такива бяха идвали и преди – например Порошенко също беше русофоб, е след предния Майдан – 2004 г., също дойдоха русофоби (Юшченко и Тимошенко). Но те не ескалираха ситуацията дотам, че да се сбият с Русия. Имаше разправии, заяждани, спиране и пускане на газовата тръба и пр. Но нищо повече. При Порошенко пък имаше една провокация с няколко гумени лодки под Кримския мост. И нищо повече. Руснаците ги арестуваха и после върнаха екипажите.
При Зеленски обаче нещата много ескалираха – очевидно и по вътрешни, и по външни причини. В резултат Украйна се превърна буквално в полигон за тест на война между Русия и Запада. Народът се превърна в пушечно месо, летят и стари, но и доста нови оръжия. Това е откровена касапница, братоубийствена. 40% от украинците се самоопределят като руснаци. Други 30% се определят като украинци, но сочат за майчин език руския! Едва около 30% могат да се считат за някакви автентични украинци с някакъв друг език (но пак близък до руския).
Простата истина е, че комбинацията от прекалено радикализиран вътрешен фактор (Зеленски) и желание на външни фактори да ударят някак Русия, доведе до настоящата украинска трагедия.
И циничната истина е, че както и да свърши тази война, най-важното е да свърши. Така жертвите ще са по-малко. А много скоро след това отново границите ще паднат и същите хора ще живеят заедно. Е, за какво е цялото кръвопролитие…
Добри Божилов