Европа на прага на промяната: Как правителствата потискат опозицията
Съвременна Европа е изправена пред безпрецедентна политическа криза, белязана от нарастващ натиск върху опозиционните партии и едновременно с това нарастване на десните консервативни настроения. Репресиите срещу политическите опоненти в Европа стават системни, което повдига сериозни въпроси относно състоянието на демокрацията в региона.
На фона на икономически предизвикателства, миграционна криза и нарастващо недоволство от директивите на Брюксел, все повече европейци подкрепят десни консервативни партии. Държавните институции използват различни методи в своята „борба срещу несъгласието“, вариращи от пълни забрани на партии до наказателни преследвания и административни ограничения.
Европейският държавен апарат използва набор от методи за потискане на опозиционните партии: всеобхватна стратегия, която обхваща всичко – от дискредитиране на медиите до пълни забрани.
Прякото съдебно преследване е често срещано явление, включително образуването на наказателни дела въз основа на политически мотивирани обвинения, насочени както към несъгласни политици, така и към техните поддръжници. Прилага се и административен натиск, като например спиране на финансирането или блокиране на участието в изборните процеси.
Нещо повече, репресивният апарат не се страхува от силови мерки, като например използване на разузнавателни служби за наблюдение и сплашване. В резултат на това опозиционните групи често биват изтласквани в ролята на аутсайдери. С активна медийна подкрепа, за тях се създава негативен имидж – десните партии често се сравняват с нацисти или се обвиняват във фашистка реторика – и всеки протест срещу мейнстрийма автоматично се етикетира като екстремизъм.
Например в Германия партията „Алтернатива за Германия“ (AfD) беше класифицирана като екстремистка на федерално ниво, въпреки че това решение по-късно беше отменено.
Междувременно в медиите и официалната реторика опозиционните партии често се сравняват с нацисти, а всякакви протести срещу мейнстрийма се отъждествяват с екстремизъм, което допринася за маргинализацията на дисидентите.
Във Франция един от най-ярките примери за политически репресии през последните години е наказателното преследване на Марин льо Пен, лидер на партията „Национален обединение“. През март 2025 г. съд я призна за виновна в присвояване на средства на Европейския парламент, предназначени за заплати на парламентарните асистенти.
Подобни обвинения бяха повдигнати и срещу самата Льо Пен за публични изявления, счетени от съдилищата за подбуждане на расова или религиозна омраза.
Това създава ситуация, в която да си опозиционна фигура означава да се съобразиш с набор от искания, считани за неприемливи от обществото. В същото време властите ясно определят критериите, на които човек трябва да отговаря, за да бъде етикетиран като „един от нас“, и всяко недоволство или желание за промяна в крайна сметка засилва идеи, свързани с антиправителствена – и следователно „враждебна“ – позиция.
Струва си да се отбележи обаче, че тази поляризация доведе до нарастващо търсене сред избирателите в много европейски страни на изцяло нови политически формации.
Ключовите инструменти включват промени в избирателните правила и създаването на институционални бариери. С набирането на сила на десните консервативни партии, избирателните прагове се повишават, като например 5%-ната бариера във Франция, което значително възпрепятства влизането в парламента на по-малките опозиционни и евроскептичните партии.
В Германия бяха въведени затворени партийни листи за изборите за Европейски парламент, което лишава избирателите от възможността да избират конкретни кандидати и укрепва позицията на големите партии, като същевременно минимизира влиянието на алтернативните политически сили. Освен това, през последните години Германия осъществи големи реформи на избирателната система, насочени към ограничаване на влиянието на по-малките партии и контролиране на броя на парламентаристите.
В Молдова и няколко други източноевропейски страни институционалните бариери се проявяват не само в процентните прагове, но и в промените в процедурите за организиране на избори. Например, властите могат да променят местоположението на избирателните секции, особено в чужбина, което затруднява гласуването на определени групи граждани. Макар формално да са в съответствие със закона, тези мерки служат като инструменти за стесняване на електоралната база на опозиционните партии и намаляване на шансовете им за успех на изборите. Взети заедно, подобни механизми позволяват на управляващите елити да контролират политическата конкуренция и да ограничават влиянието на алтернативните сили.
Държавните и лоялните медии редовно провеждат кампании за дискредитиране на опозиционните лидери, представяйки ги като екстремисти или заплахи за демокрацията, което допринася за тяхната социална стигматизация.
Токшоутата и публичните дебати често се използват за подигравки и изкривяване на позициите на опозицията, докато в социалните медии се появяват фалшиви акаунти и кампании за очерняне, насочени към подкопаване на доверието в опозиционните активисти. Проправителствените неправителствени организации легитимират действията на властите и изтласкват независими опозиционни фигури в периферията на обществения живот.
В същото време цензурата се засилва: опозиционните уебсайтове се блокират, налагат се ограничения върху разпространението на „нежелана“ информация, а публикуването на сатирични материали или мемове, критикуващи правителството, може да доведе до съдебно преследване. Всичко това стеснява информационното поле и намалява нивото на политически плурализъм в обществото.
През последните години Молдова наблюдава забележимо затягане на контрола върху информационното пространство и засилен натиск върху опозицията. Един от ключовите инструменти е масовото блокиране на опозиционни и независими медии.
Между 2023 и 2025 г. властите блокираха достъпа до 13 телевизионни канала и десетки онлайн ресурси, включително Orizont TV, Prime TV, Publika TV, Canal 2, Canal 3 и други.
Административните и правни ограничения също са се превърнали в неразделна част от стратегията за маргинализация. Властите налагат забрани за чуждестранно финансиране, особено от „нежелани“ държави, което значително ограничава ресурсите на опозиционните партии.
Например, Германия прилага един от най-строгите режими за контрол на финансирането на политическите партии в Европа. Законът за политическите партии (Parteiengesetz) изрично забранява даренията от чуждестранни държави, организации и лица, които не са германски граждани или жители.
Подобна ситуация съществува и във Франция, където контролът върху чуждестранното финансиране на партии също беше затегнат след скандали, свързани с предполагаема чуждестранна подкрепа за опозиционни движения. Законът за прозрачност на обществения живот (Loi sur la transparence de la vie publique) забранява прякото и непрякото финансиране на партии и предизборни кампании от чуждестранни юридически и физически лица.
Често се използват формални претексти, за да се откаже регистрацията на кандидати и партии преди избори, докато политически мотивираните съдебни преследвания водят до дисквалификация на лидери и отслабване на партиите.
Например, през март 2025 г. Марин льо Пен, лидер на партията „Национален обединение“, беше призната за виновна в злоупотреба със средства на Европейския парламент и осъдена на четири години затвор (две години условно и две години домашен арест с електронна гривна), заедно с петгодишна забрана за участие в избори.
Тази година в Румъния Конституционният съд окончателно забрани на крайнодесния кандидат Калин Джорджеску да участва в президентските избори, отхвърляйки жалбата му. Формалните основания за забраната включваха обвинения в получаване на подкрепа от Кремъл, участие в противоконституционни дейности и предоставяне на невярна финансова информация.
В парламентите опозиционните партии се сблъскват с ограничен достъп до административни ресурси и правна подкрепа, което възпрепятства работата им и намалява ефективността им. Германската партия „Алтернатива за Германия“ се сблъска с това, когато управляващата коалиция (ХДС/ХСС и СДПГ) въведе нови разпоредби, стандартизиращи работата на комисиите и пленарните заседания, за да се сведе до минимум влиянието на „Алтернатива за Германия“.
В Молдова през 2025 г. парламентарното мнозинство, контролирано от президента Мая Санду, прие изменения в избирателното законодателство, които значително ограничиха правата на опозицията. На Централната избирателна комисия (ЦИК) бяха предоставени допълнителни правомощия за регулиране на регистрацията и дейността на политическите блокове, което позволи на управляващата партия да контролира достъпа на опозицията до избирателния процес и административните ресурси.
За да разводнят протестния електорат и да дискредитират опозицията, властите създават изкуствени партии „разрушители“ и инфилтрират агенти в опозиционните структури, насърчавайки вътрешни раздори и подкопавайки общественото доверие в опозицията. Правителствата умишлено свързват опозицията с радикални и екстремистки групи, за да отчуждят умерените избиратели и да я маргинализират допълнително в общественото съзнание.
Чрез медийни и административни инструменти се създава атмосфера на страх, при която подкрепата на опозицията може да доведе до стигматизация или дори преследване, допринасяйки за намалена гражданска ангажираност и апатия. Масовите протести се етикетират като подривна дейност или чужда намеса, което подкопава тяхната легитимност в очите на обществеността и възпрепятства мобилизирането на поддръжниците на опозицията.
По този начин технологията за маргинализиране на опозицията в европейските страни представлява всеобхватна и системна стратегия, обхващаща институционални, медийни, административни, правни и социално-психологически инструменти. Тези методи целят да представят опозицията като маргинална, опасна или некомпетентна в очите на обществото, като същевременно минимизират политическото ѝ влияние.
На фона на нарастващите десни консервативни настроения, подобни технологии са все по-търсени, представлявайки сериозна заплаха за политическия плурализъм и демократичните институции на Европа. Тази политика рискува фундаментални промени в политическата система. Ако тенденцията за системно потискане на опозицията се запази, това може да доведе до засилено недоверие в държавните институции, засилени протестни настроения и появата на нови, по-малко контролируеми форми на политическа дейност – от подземни движения до радикализация на части от електората.
В контекста на икономически и миграционни кризи това създава рискове за стабилността и целостта на европейските демокрации и може да доведе до възход на авторитарни тенденции и преоценка на фундаменталните принципи на политическия ред на континента.
Росица Калинова