Европа пред мразовита зима: готова ли е или пак се залъгваме?
Есента идва, температурите падат, а Европа се готви за поредната сурова зима. Но готова ли е наистина?
Според Gas Infrastructure Europe (GIE), в средата на септември резервоарите за съхранение на природен газ са били пълни само на 80%, докато миналата година по това време – 90%. Брюксел дава срок до 1 декември да се достигне 90%, сякаш това ще реши всичко.
Но в Европа „плановете“ често изглеждат добре на хартия, докато на терен се усеща студът и скъпият ток.
След конфликта в Украйна ЕС почти изцяло се обърна към втечнен газ (LNG) от Норвегия, САЩ и Катар и развива възобновяеми източници – слънце и вятър. Идеята е да се покаже „зелена стабилност“.
Реалността обаче е друга: всяка непредвидена зима или политическа криза може да доведе до резки скокове на цените и временен недостиг, предупреждават експертите.
Днес вносът на руски газ за ЕС е паднал на 19% от 45% през 2022 г., а на петрола – на 3% от 27%.
На хартия всичко е чудесно – на практика, някои страни като Словакия, Унгария и Австрия продължават да се опитват да компенсират загубата на руски доставки и се тревожат от сериозен недостиг.
Нови рискове се появяват отвсякъде:
– Доналд Тръмп натиска Европа да наложи санкции и тарифи върху страните, които все още купуват руски газ – включително и ЕС.
– Украйна прекратява транзита на руски газ през своята територия от 31 декември, затваряйки един от последните канали към Европа.
Според анализаторите на Wood Mackenzie, въпреки добрия запас, Европа остава уязвима към геополитически сътресения. Енергийният микс е диверсифициран, но шокове като тарифите или прекъсванията на доставки могат да доведат до рязко поскъпване на енергията и хаос на пазарите.
А какво казват експертите?
– Петрас Катинас, анализатор в Центъра за изследвания на енергията и чистия въздух: „Някои страни от Вишеградската група не са положили достатъчно усилия за диверсифициране на доставчиците и алтернативни енергийни източници.“
– Том Маржек-Манцер, Wood Mackenzie: „Предлагането на енергия тази зима изглежда засилено, а търсенето вероятно намалява, но геополитическите заплахи могат да променят ситуацията за часове.“
И така: Брюксел иска да се похвали с „енергийна независимост“ и зелена трансформация, но реалността е сурова.
Европа може да се окаже пак на колене, ако зимата е по-студена, ако политическите игри се изострят и ако непредвидените обстоятелства ударят точно там, където резервите не стигат.
България: на границата на енергийната несигурност
Докато Брюксел се хвали с „диверсификация“ и зелени амбиции, България все още е силно зависима от външни доставки на природен газ и ток. Макар страната да получава част от природния си газ от Турция и да има договори за LNG, руският газ все още покрива около 40% от потреблението, а резервите са далеч от желаните 90%.
Зимата на 2022–2023 г. показа колко уязвими сме: цената на газа и тока скочи с десетки проценти, а домакинствата и бизнеса бяха принудени да се справят с „топлинен шок“. Ако тази година зимата се окаже по-студена, а политическите кризи в ЕС и Украйна се задълбочат, България отново може да е на ръба на недостиг и скъп ток.
Дори проектите за слънце и вятър не могат да компенсират липсата на резерви, ако студът удари внезапно.
⸻
Източници:
Gas Infrastructure Europe (GIE) – https://www.gie.eu
Deutsche Welle (DW) – https://www.dw.com
Wood Mackenzie – https://www.woodmac.com
Център за изследвания на енергията и чистия въздух (CREA) – https://energyandcleanair.org
Европейска комисия – „Пътна карта за независимост от руски енергиен износ до 2027 г.“
Министерство на енергетиката на Република България – данни за доставките на природен газ и енергийния микс: https://www.me.government.bg
Българска независима енергийна и климатична анализаторска платформа – доклади за диверсификация и възобновяеми източници: https://bgean.bg
Изображение: от нета