Преди малко разбрах, че е починал днес един голям Българин – Веско Паунов. Чувствам се тъжна. Един по един си отиват стойностните хора. Човеци, с които сме били по протестите, с които сме се борили за България, за българите, които са имали размах, идеи, смелост да казват истината. Човеци, които помнят какво е било и които виждат какво се случва.
Един по един. Не в битка, а от времето. От напрегнатия живот, от стреса. От разочарованието, че така и не успяваме да се преборим за по-добро бъдеще за децата ни.
Фейсбук е място, където споделяме мечти, размисли, съобщения с приятелите си. Докато един ден видим публикация "от семейството", с която ни съобщават, че приятелят, съмишленикът, човекът, с когото сме били рамо до рамо по протести и шествия, вече е в по-добрия свят.
Моля се единствено да имам шанса да допринеса с нещо за България, преди и аз да си отида. За да не умра с отворени очи, разочарована, че допуснах светът, който имахме, да бъде разрушен, а на децата на България оставяме само руини и ги оставяме без корени.
Бог да се смили над нас и да пази България!
Вечна памет на тези, които се бориха за България!
Елена Гунчева-Гривова
