Епохата на тънкият въздух
Има нещо във въздуха. Усещате ли го? Усеща се като спадане на налягането преди буря. Като вибрация в основите на сградата, минути преди земетресението.
Това е краят на нашата епоха.
Краят, който идва, е тих, студен и абсолютен. Той е математически.
Цялата ни цивилизация беше построена върху неефективността.
Тя беше лубрикантът, който позволяваше на милиони безполезни хора да имат работа.
Тя беше буферът, който омекотяваше сблъсъка с реалността.
Корумпираният политик живее от нея.
Некадърният чиновник се храни от нея.
Професорът, който рециклира чужди мисли, дължи кариерата си на нея.
Цели икономики, като нашата, съществуват като паразитни гъби върху нея – усвояват субсидии, симулират дейност, произвеждат боклук.
И сега идва новият бог, името му е Изкуствен Интелект.
Това не е просто нова технология, а нов физичен закон. Той не мрази, не обича, няма идеология, има една-единствена, безмилостна функция: да намира най-прекия път от точка А до точка Б.
Той е абсолютният, съвършен убиец на всичко излишно. На всяка симулация.
Какво означава това за нас? За България?
За свят като Германия това е тунинг на двигателя.
За свят като нашия, това е удар в бетонна стена със 300 км/ч.
Цялата ни икономика на „евтиния труд“ ще бъде изтрита, защото е неефективна. Един алгоритъм ще върши работата на хиляда души в кол-център, но по-бързо и без почивка.
Цялата ни администрация, тази гигантска, воняща армия от чиновници, които прехвърлят папки, ще бъде заменена от един-единствен софтуерен пакет.
Цялата ни образователна система, която произвежда хора, способни само да запомнят и повтарят (дейност, в която AI вече е безкрайно по-добър) ще се окаже фабрика за безработни.
Епохата, която си отива, беше епохата на асиметричната информация.
В старата епоха, знанието, а оттам и властта се държаха от държавата, академията, медиите – те бяха монополите, които създаваха реалността. Те ти казваха кое е вярно, кое е ценно, кой си ти и къде е мястото ти. А ти вярваше, защото нямаше друг избор.
Всичко това приключи.
Интернет не просто свърза компютрите. Той свърза нервните системи на милиарди хора и им даде достъп до целия информационен архив на цивилизацията. Тази тиха революция направи невъзможно старото статукво и уби йерархията, като я направи прозрачна.
Днес "професорът", който цитира остарели теории, бива публично разглобен за минути от анонимен потребител с достъп до най-новите изследвания.
“Политикът", който лъже, бива опроверган в реално време от хиляди фактологични проверки.
"Медията", която манипулира, бива разобличена от граждански журналисти с телефони.
Това, на което сме свидетели, е великата дефлация на институционалния авторитет.
Стойността на титлите, дипломите, постовете се срива към нула. Защото те бяха инструменти за контрол в свят на информационен дефицит. А днес живеем в свят на информационно цунами.
Старият свят е мъртъв, но отказва да бъде погребан. Неговите призраци – старите институции, старите елити, все още бродят и се опитват да управляват чрез старите си инструменти: страх, контрол, бюрокрация.
Те се опитват да регулират потока, да филтрират информацията, да възстановят монопола си.
Те не разбират, че се борят с промяната в самата физика на света.
Това е като опит да спреш прилива с метла.
Това, което идва, не е просто икономическа криза, а екзистенциално пресяване.
Разделението вече няма да бъде между богати и бедни, нито между леви и десни.
Новото разделение ще бъде между два нови, биологични вида:
Интелектуалният планктон: Хората, чиято цяла същност, знания и умения могат да бъдат превърнати в алгоритъм. Тяхната работа, мислене, живот ще бъдат автоматизирани. Те ще бъдат новите лумпени – огромна, излишна маса, държана на системи с базов доход, за да не създава проблеми.
Интелектуалният суверен: Малцината, които могат да правят неща, които AI не може. Да задават правилните въпроси. Да мислят стратегически. Да създават нещо абсолютно ново. Да изграждат доверие. Да водят. Да поемат риск. Да разбират човешката природа. Те ще наследят света.
Епохата на равенството, дори и като илюзия, свършва. Това, което идва, е епохата на най-бруталната меритокрация, която светът е виждал.
Йерархия, която не се базира на произход или на титли, а на полезност спрямо новата реалност.
Това не е просто край на епохата.
Това е краят на снизхождението и на комфорта. Краят на голямата лъжа, че всички сме ценни.
И началото на голямата истина.
А истината, както винаги, е великолепна и безмилостна.
Nik Ray
