Стана ми мило и малко тъжно, когато отново видях Едвин Сугарев в телевизора. Почувствах се като през пролетта на 1997 година. Замириса ми на теменужки, на революция, на бармани – банкери и на ухиления Стефчо Софиянски. Стана ми и малко жал за Бакърджиев, хотел “Хемус” и войната му с комунистическия бетон. Натъжих се още и за Мистър 10 процента, премиера от малцинствата, както и за Агенцията по приватизация, Антоан Николов и всички други останали бащи на настоящата сволач, представяща себе си за носител на автентична демокрация.
Между другото Едвин каза, че Вучич управлява Сърбия от 1917 година. Как минават годините, а? Като миг! Автоматично се натъжих за Ленин, а после и за Троцки, НКВД, Мексико, Сталин, Берия и Рибентроп.
Ех, този Едвин! Трябваше да си остане консул в Ниш. Forever. And ever.
Васил Петев
afera.bg
