Анализ на Стефчо Станев – юрист, специализирал право на ЕС, международно търговско и инвестиционно право в Маастрихт. Работи в банковия сектор във Франкфурт и анализира политиката на ЕЦБ.
Години наред Европейската централна банка (ЕЦБ) прилагаше т.нар. количествени улеснения (QE), тоест „печаташе“ пари, като купуваше държавни и частни облигации (дълг на държавите и фирмите). Така изкуствено заливаше икономиката с евтини пари („зомбификация“ по думите на Немския конституционен съд)
На 25 юни 2025 г. Управителният съвет на ЕЦБ одобри новата си стратегия за парична политика. В обсъжданията на тази стратегия, публикувани преди дни, ЕЦБ открито признава тежките странични ефекти от политиката на количествени улеснения:
– Финансови загуби – „значително по-големи от очакваните“ за централните банки в еврозоната, с директни фискални последствия за държавите. ЕЦБ, Бундесбанк, Банк дьо Франс – всички те са на рекордни загуби.
– Изкривени пазари – ЕЦБ изкупи толкова много държавен дълг, че на моменти на пазара просто нямаше достатъчно облигации за търговия. Това блокира нормалното функциониране на финансовите пазари.
– Имотен балон – цените на имотите в еврозоната са скочили с почти 50% (2015–2022), като ЕЦБ сама признава, че използването на т.нар. количествени улеснения (QE) е било основен двигател на този ръст.
– Закъсняло въздействие – дори когато ЕЦБ започна да вдига лихвите, натрупаната ликвидност продължи да тежи върху системата. С други думи, ЕЦБ трябваше да вдига лихвите още повече, за да се усети реален ефект.
Самата ЕЦБ сега гледа на количествените улеснения като на изключение, а не като стандартна практика.
С оглед приоритетите на ЕЦБ в новата и стратегия и инструментите, които е готова да ползва за спасяване Италия или Франция (ОМТ, TPI), то предвиждам, че изключението ще се превърне в норма, а с последствията ще се борим всички ние.