Няколко жени хубавици излетели до Космоса без мъж в ракетата. Достигнали до ръба на самия Космос и след единайсет минути си дошли. Стигнали до Космоса и се върнали с парашут в пустинята.
Джеф Безос – милиардерът, качил на ракетата годеницата си, една известна певица, и други хубави и важни жени. Докъде достигна мъжа – подарява на жената Космос.
Сравняват полета с този на Валентина Терешкова, а аз си мисля, че може да се стигне и до Юрий Гагарин, че и още по-напред – до кучетата Белка и Стрелка и до идеята изобщо да се полети в Космоса.
Поставям се на мястото на нашите родни хубавици, които също по един или друг начин посетиха Космоса. Дошли от сферата на изкуствата, главно свързани с телесната наслада, десетки български космонавтки ходиха до Космоса с бели и черни мерцедеси, с къщи и имоти, с острови и полуострови, с постове и облаги. И с шамари и ритници по късна доба, със скандали и унижения, но така е, когато искаш да отидеш до Космоса. Имам предвид – до финансовия Космос.
Но Безос днеска сложи нашите юнаци в джоба си. Много високо вдигна летвата.
Страшна подигравка с убийствата и войните, със смъртта и с недоимъка, с болестите и сушите е самозабравили се милиардери да ни въртят на пръста си и да се фукат с красивите си гаджета, които повозили с ракета в небето над облаците.
Като гледах ракетата с форма на съответен полов орган, си помислих, че даже на кривите ракети Космосът отдавна не им пречи, стига да са изстреляни от космодрума на човешкото самозабравяне.
Годеницата на Джеф Безос каза, след като целуна земята, че когато погледнала отвисоко, си помислила колко сме свързани всички. Почти като думите на Гагарин: „Поехали!“ и като думите на Армстронг: „Една малка стъпка на човека и каква голяма стъпка за човечеството.“
Хубавицата Санчес – Безосова усетила свързаност с хората на Земята. Хайде, моля ви се, чак пък толкова. Може да сме бедни и изтощени от похарчени надежди, но чак толкова наивни не сме.
Искам да изпитвам свързаност и с певицата, пяла в Космоса песни, но не мога. Искам да се чувствам свързан с Безос, и не мога.
Вярно е, че докато днес следобед брах коприва, така се спънах в един клон – изсъхнал и паднал на земята, че за малко да я целуна тая запролетена и пълна с коприва земя и да си обеля и носа, и челото.
Много съм свързан с копривата, а с новите космонавтки не съм. Знам, знам, че е за доброто на хората, за прогреса, за космическия туризъм, за науката, за красотата, за тестостерона на Безос, за победата на човека над природата, но нито се чувствам свързан с космонавтките, нито се радвам.
На пазара в Ловеч в началото на есента ставаше панаир. Имаше люлки, синджири, кончета, които се въртят, огромна каца, в която караха мотори напук на гравитацията. Имаше и виенско колело. Блъскането беше да се качат хората на виенското колело. На мен ми става лошо от високо и въобще не исках да се качвам – призляваше ми и ми се потяха ръцете, но все пак един-два пъти се престраших. И виенското колело, напук на всичките ми страхове, спираше точно моята кабинка най-отгоре. И стоеше тая кабинка най-отгоре, и се полюшваше, и аз умирах от страх. Не ставам за космонавт. И затова е най-добре да не се качвам на виенско колело, или ако случайно се кача – кабинката ми да е все най-отдолу.
Новината днес, а тя беше представена като първа новина по телевизорите – за новоизлюпените космонавтки, е типичен пример за пропаганда и от времето на Гьобелс, и от времето на Сталин, и от сегашно историческо време с такива титани на мисълта като Байдън, Тръмп, Мъск и поне още една сюрия европейски гении от този калибър.
Някога германската пропагандата показвала руси и синеоки арийки, които раждали новите рицари на света, и това била главната цел – да завладеят и света, и Космоса.
После жени с кърпи на главите в съветската пропаганда работели на по двайсет стана и жънели по десет декара със сърп.
Сега ракети отнасят високо в простора фаворитките на новите времена, а нас ни въртят на ръждясалото виенско колело и ни карат да им ръкопляскахме и да се радваме, нищо че ни е прилошало от страх, от глад и от безнадеждност.
Пет пари не давам за ракетата във вид на фалос, отнесла космонавтките на ръба на Космоса, щом навсякъде по света летят ракети и избиват хора. Щом има ядрени ракети и щом сме си приготвили толкова много смърт, и щом се плашим един други със смърт и унищожение, никакви хубавици в Космоса не ме интересуват. Интересува ме само дали сиренето в копривата няма да се смие напълно и вместо сирене да се окаже заместващ продукт.
И ме интересува дали самият аз не съм заместващ продукт. Това ме интересува сега засега – напук на водещата новина за новите красиви космонавтки.
Николай Милчев
