Мой приятел ръгбимен ме запозна с възрастна, но гостоприемна и общителна жена. Тя живееше в обширен апартамент на улица Сен Жак в центъра на Париж. Имаше две големи деца, момче и момиче, които се готвеха за матура. Събирахме се при нея всяка събота вечер. Веднъж от любопитство попитах моят приятел – къде е бащата на децата? Неговият отговор ме озадачи – отишъл е за цигари – отговори той.
Трябваше ми известно време за да разбера, че този шаблонен отговор означава, че бащата е изчезнал без да остави адрес. В последствие се оказа, че „бащи които отиват за цигари“ има не само във Франция.
Наполеон, който заварва територия оглавена от феодали, наследили привилегии от поколения, като диалекти, местни закони, позоваващи се на обичаи и решава да унифицира Франция. Волтер отбелязва с ирония „Каква е тази страна, в която пътникът трябва да сменя закона всеки път като си сменя коня?!“
Общият закон е познат като „Граждански кодекс“. Обнародван е през 1804г. Той съдържа повече от 700 закона. Много важни са тези отнасящи се до семейството и собствеността. Без да държи сметка за мнението на църквата, Наполеон легализира развода. Той дори пояснява, че този закон е в синхрон с обичайте на страната. Като уважителна причина между другото се счита изневярата. Пак според Наполеон разводът трябва да стане по взаимно съгласие.
Най-оспорвано е социалното неравенство между мъжете и жените, което „Гражданския кодекс“ налага. Съпругът е глава на семейството, съпругата е негова подчинена.
Повече от един век жените от цял свят (с малки изключения) се борят за правата си. Днес благодарение на многобройните женски сдружения и фондации, те постигнаха социалната равнопоставеност в семейното гнездо, от която Наполеон ги бе лишил.
През това време обаче настъпиха огромни промени в начина на живот, труд, възможности и вкусове. Законовите ограничения престанаха да са стриктни.
Появи се политическият Ислям, който се оказа несъвместим с Християнизма. Най-вече по отношение на жените.
Семейното огнище над което, дори с грешка, се бе надвесил Наполеон, няма нищо общо с настоящето. Доказателствата за промените са две. Всяка жена е свободна в личния си избор, а „Бащите които тръгват за цигари“, никой не може да задържи насила. Във Франция повече от 60% са децата на родители, които не са сключили брак.
Този процент е общ за Западна Европа. На Изток „класицизма“ е все още жив. Начело са Гърция и Македония с по 13%.
Кодексът на Наполеон старомоден ли е или модерен? Ако бе по-добре разбран и приложен, може би бащите нямаше днес да оставят така лесно децата си?
Божидар Чеков
