Мрачно бъдеще
Отровни химикали се отделят при разтопяването на вечната замръзналост
Жителите на Арктика са изложени на риск от замърсяване с тежки метали
Арктика се затопля поради изменението на климата и този процес се случва четири пъти по-бързо от средното за света. В резултат на това живакът, съхраняван във вечната замръзналост в продължение на хиляди години, се отмива от реките и се освобождава в околната среда. Повече от 5 милиона жители на Арктика са изложени на риск от замърсяване с тежки метали.
Затопляне с един градус по Целзий води до топене на 4 милиона квадратни километра вечна замръзналост. Този процес може да причини сериозни промени в климата на планетата поради отделянето на големи количества въглерод и метан. Освен това, намаляването на ледената покривка може да увреди критична инфраструктура, да засегне корабните пътища, да намали продоволствената сигурност и да освободи замърсители, които са заключени в замръзналите почви в продължение на хилядолетия. Почти невъзможно е да се предотврати процесът на топене, така че е необходимо да се намалят възможните рискове, свързани с това явление.
Анализите на учените
Учени от Колежа по литература, изкуства и науки „Дорнсайф“ към Университета на Южна Калифорния представят нов метод за измерване на количеството живак, отделяно от реките от вечната замръзналост. Те изчисляват и колко хора биха могли да бъдат засегнати от този процес. Токсичният метал живак представлява заплаха за околната среда и здравето на 5 милиона души, живеещи в Арктическата зона. Повече от 3 милиона от тях се намират в райони, където се очаква вечната замръзналост да изчезне напълно до 2050 г.
„Възможно е в Арктика да има гигантска живачна бомба, която чака да се взриви“, казва съавторът на изследването Джош Уест, професор по науки за Земята и околната среда в Университета на Южна Калифорния. „Естествената атмосферна циркулация на планетата е склонна да премества замърсители към високи географски ширини, което води до натрупване на живак в Арктика“, допълва той. Вечно замръзналата земя е натрупала толкова много от този елемент, че може да засенчи количеството в океаните, почвите, атмосферата и биосферата взети заедно.
Изследователски екип, включващ членове от Калифорнийския технологичен институт, Междуплеменния съвет за водосборния басейн на река Юкон, Масачузетския технологичен институт и Технологичния университет Делфт в Холандия, се фокусират върху района около две северни села в басейна на река Юкон в Аляска.
Екипът използва данни от дистанционно наблюдение от спътници, за да следи колко бързо се променя течението на река Юкон. Тези промени са важни, защото влияят върху количеството живачни утайки, ерозиращи от речните брегове и отлагащи се по пясъчните плитчини. Разбирането на тези динамични промени помага да се предскаже движението на живака.
Утайките с по-малки размери на зърната съдържат повече живак от тези с по-големи размери, което предполага, че има определени видове почви, които могат да представляват по-голям риск. „Вземането предвид на всички тези фактори ще ни даде по-точна оценка на общото количество живак, което може да бъде освободено в атмосферата при размразяването на вечната замръзналост през следващите няколко десетилетия“, казва Изабел Смит от Университета „Дорнсайф“.
Дългосрочни последици
Риболовът по река Юкон е застрашен от отравяне с живак.
Въпреки че живакът, освободен в околната среда чрез размразяване на вечната замръзналост, не представлява остра токсична заплаха днес, неговото въздействие се увеличава с времето. По този начин нараства натрупването на метала в хранителната верига, особено чрез риба и дивеч, консумирани от хората.
Дългосрочните последици от изпускането на живак могат да бъдат опустошителни, особено за арктическите общности, които разчитат на лов и риболов. „Десетилетия на излагане, предвид нарастващите нива на емисии на живак, биха могли да причинят огромни щети на околната среда и здравето на хората, живеещи в тези райони“, заключава Изабела Смит.
Изследователите се надяват, че разработените от тях инструменти ще им позволят по-точно да оценят мащаба на „живачната бомба“ и впоследствие да я неутрализират. Учените все още трябва да отговорят на няколко въпроса, възникнали по време на проучването. Първо, дали освободеният живак се превръща в по-токсичната форма метилживак. Второ, дали топящата се вечна замръзналост в река Юкон причинява попадане на живак в рибата, консумирана от близките жители, включително коренното население.
Свиващата се ледена покривка вече принуждава някои от местните общности да напуснат териториите. Юкон наблюдава спад в броя на сьомгата от години поради повишаващите се температури на водата в резултат на изменението на климата. Риболовът е традиционно занимание за хората от този регион. Много села по Юкон и неговите притоци имат население от по-малко от сто души, достъпни само с лодка или малък самолет. Тази изолация не само влияе върху цената на стоките, но и създава недостиг на пресни храни. Следователно ловът и риболовът са основните начини за получаване на храна за коренното население.
Отравянето с живак е сериозен глобален проблем. Например, учени са установили, че дългосрочната консумация на риба с високи нива на живак довежда до развитието на проблеми с психичното здраве сред младежите на едно канадско племе.
Автор: Румяна Генадиева
trud.bg