Кметът Терзиев не е политик, но го тръшкат безмилостно на тепиха на политиката, а той упорито продължава да се държи като шеф на фирма. Това, че Доналд Тръмп управлява Америка и половината свят като частна компания не значи, че кметът на София ще го постигне.
Хора, които го познават лично са категорични, че той знае как се управлява персонал и макар да не е бил в политиката, знаел как да наеме изпълнители, които ги разбират тези неща.
Почти от третия ден на кметуването му стана ясно, че не може да наеме такива хора, че най-близките до него го напуснаха, а неговият другар по реклама и сладки обещания Борис Бонев надуши безпогрешно накъде отиват нещата и оттегли подкрепата си.
Забелязвате ли, че сега Бонев мълчи стаен като пръ… в долно бельо?
Когато кметът на „Илинден“ Емил Бранчевски от „Спаси София“ взе мъжкото решени да премахне гетото в „Захарна фабрика“, той остана напълно сам: нито Бонев, нито Терзиев го защитиха. Все едно този човек е самоуправец в някакъв друг град. В негова защита бяха единствено законно живеещите в непосредствена близост до сметището, комбинирано с колиби.
Сега исканията на служителите в градски транспорт са нагли. Истина е, че са свръх натоварени, работата им е изнурителна и тежка, но желаният скок в заплащането е невъзможен и това е ясно на всички. Нима Тръмп успя да се превърне в пътеводна светлина: "Искай невъзможното и ще постигнеш желаното."
Терзиев казва просто и единствено логично нещо: увеличение да получат само тези, които реално вършат работата: водачите и хората по поддръжката. Навити като пружини обаче, протестиращите повтарят папагалски: „По 400 лева на човек! Иначе няма да работим! По 400 лева и нищо друго!“
Ако Терзиев беше политик, ако работеше с хора, които разбират от игрите в политиката, заявеният протест нямаше да се състои по този начин.
Прави впечатление в последните два дни как по телевизорите Терзиев говори в първо лице: "Аз мислих, аз планирах, аз търся начини." Дори не става дума той да работи с екип.
В самото спиране на транспорта драма няма, а освен това се движи метрото. Ама било препълнено. Да се сетят хората какви бяха автобусите всеки ден преди да имаме метро!
Дори не мога да преброя колко пъти съм се оказвала в Берлин с напълно блокиран транспорт. Кацам в Лондон, отивам до метростанцията, но стачкуват – оправяй се. Бях в Рим – метрото стачкуваше. А колко пъти цяла Гърция е блокирана от транспортни стачки и хей ги на гърците – туризмът им процъфтява.
Фирменият ръководител Терзиев или ще се научи, че вече е в политиката или тепърва ще го мандръсат от всички сектори и той пак ще чака със седмици до мига в който установи, че няма полезен ход.
Лияна Панденлиева