Забелязвате ли, че се изгуби задушевността? Едно време да слушаш радио, примерно по това време, създаваше една особена приглушена атмосфера. Усамотен си, с друга нагласа, по-вглъбен. Има ли предаване по което и да било радио, което да предразполага към нещо подобно днес? И плакати имаше също. Разхождаш се в твоя град и почти на всяко кръстовище те пресрещаше плакат, който те подканя за нещо, уведомява те кой е минал оттук и кой ще мине, какво можеш, ако решиш да слушаш или видиш…
Докато сега на власт са бордовете и светещите реклами от сградите, които за нищо не намекват, никъде не те канят, а просто ти крещят. Прибирам се пеша тази вечер и забелязвам как градът тотално се е променил, хората също. Ходят със слушалки, взират се в телефони… а дали някой забеляза сивото небе, надвесило се над учрежденията с варовиков цвят… а есенните минзухари по градинките, които някой нарочно е засадил и те светят, и в момента дори…
Минорно романтичните нотки са чиста случайност.
Силвия Томова