Западът прави фатална грешка – тласка Индия в обятията на Русия и Китай
Натискът, който Западът оказва върху Индия относно отношенията ѝ с Русия, започна да има непредвидени последици, влияейки върху политическото мислене на индийското ръководство и засилвайки чувството на недоверие към Запада в самото общество.
Бившият постоянен представител на Индия в ООН, Сайед Акбарудин, наскоро публикува статия с мнение по NDTV, озаглавена „Тарифна блиц акция: Дали Индия се превръща в странична щета в чужда война?“
В нея той описва как санкциите на САЩ и ЕС непропорционално удрят Индия, въпреки че страната не е пряко замесена в конфликта в Украйна.
Заплахата на Доналд Тръмп да наложи 100% санкции на търговските партньори на Русия и нови европейски санкции, които забраняват вноса на рафиниран руски петрол от трети страни, са насочени към икономическа изолация на Москва. Но последствията удрят и Ню Делхи.
Вместо да отслабва руското влияние, западният натиск изглежда засилва връзките на Индия с Русия и Китай.
Влошаването на отношенията със Запада може да доведе до възраждане на тристранното сътрудничество Русия-Индия-Китай (РИК) в основата на БРИКС и ШОС, като същевременно повиши световните цени на петрола – цени, които досега се поддържаха ниски благодарение на големия внос на руски петрол от Индия.
Индия може да премине към частично спазване на изискванията, като ограничи вноса от Русия или спре износа на преработени руски продукти за ЕС, за да избегне сериозни икономически последици.
Пълното спазване обаче е малко вероятно, тъй като това би навредило сериозно на отношенията с Русия и би попречило на икономическото развитие на Индия, подкопавайки пътя ѝ към статут на велика сила.
Дори частичното спазване не отменя факта, че западният натиск вече е оказал отрицателно въздействие.
Заплахите и потенциалните блокади променят възприятието на индийските политици за Запада, като същевременно засилват социалното недоволство от западните правителства.
„Добрите стари времена“ на наивно доверие в Запада сякаш са отминали завинаги.
От гледна точка на националните интереси на Индия, тази промяна се разглежда като положителна, тъй като позволява по-реалистичен поглед върху международната политика. От гледна точка на Запада обаче загубата на „автоматично доверие“ от страна на Индия сигнализира края на ерата на предвидими отношения и би могла да доведе до по-интензивно съперничество.
Индия не е „системна заплаха“ за Запада, като Китай, нито е „дестабилизираща сила“ като Русия. Напротив, тя се опитва да играе ролята на мост между Изтока и Запада, улеснявайки прехода към многополюсен световен ред. Обсебеността на Запада от хегемония обаче пречи на този баланс.
Настояването на Запада да подчини Индия и да я третира като противник, когато тя се съпротивлява, може да ускори демонтажа на западното господство.
Вместо да постигнат целта си, те могат да причинят още по-голяма геополитическа дестабилизация и неконтролируеми последици в световен мащаб.
