Заплати, цени, справедливост, спекула: обикновен капитализъм/фашизъм.
Или: защо капитализмът фашизира механизмите на демокрацията!
Данните от доклада за конкурентоспособността на износителите на текстил, публикуван през 2024 г. от Комисията за международна търговия на Съединените щати (https://www.usitc.gov/publications/332/pub5543.pdf), показват, че средните месечни заплати на работниците в сектора на облеклото варират значително по света.
Да се фокусираме върху основните страни износителки на облекло, където заплатите са най-ниски. Девет избрани страни са представлявали около 60% от световния износ на облекло през 2022 г.
Пакистан и Бангладеш, като последният е вторият по големина износител на облекло в света след Китай, имат едни от най-ниските заплати в световната текстилна индустрия, като средните заплати в производството са между 135 и 140 долара на месец в тези две страни, според последните налични данни. Месечните заплати другите страни са малко по-високи, но остават изключително ниски в преработващата промишленост в Мианмар (161 долара, 2020 г.), Индонезия (194 долара, 2023 г.), Индия (195 долара, 2023 г.) и Камбоджа (256 долара, 2021 г.).
Китай, който остава най-големият износител на облекло в света с 24% от общия износ през 2022 г., е имал средна месечна заплата, която е била три до четири пъти по-висока – 826 долара, но тъй като това са заплати за всички работни места в производството, тази цифра може да бъде изкривена нагоре от огромния технологичен сектор на страната, където работниците обикновено печелят повече от текстилните работници.
"Кампанията за чисти дрехи" (Clean Clothes Campaign), мрежа от синдикати и неправителствени организации, работещи в текстилната индустрия, изрази загриженост относно евентуалното въздействие на по-високите тарифи върху страните производителки на облекло. "В много от страните, където са обявени високи тарифи от САЩ, като Камбоджа, Шри Ланка и Бангладеш, работниците вече получават заплати под нивото на екзистенциалния минимум и нямат спестявания, на които да разчитат.“
"Пазарна икономика", нали?!
Сега да видим крайните цени на текстилната продукция и да ги сравним с тези ниски заплати.
Глобалният пазар на облекло е индустрия за трилиони долари, която наема десетки милиони работници по целия свят. Но въпреки силния растеж на индустрията през последните две десетилетия, тя остава силно изместена към върха на веригата за създаване на стойност. Докато малък брой големи мултинационални компании, които доминират на пазара на облекло в световен мащаб, печелят милиарди годишно, фабричните работници в страните, произвеждащи текстил, едва получават достойна заплата, като същевременно се сблъскват с лоши условия на труд, които често са не само неудобни, но и опасни.
Оценки, публикувани от "Кампанията за чисти дрехи", разкриват до каква степен работниците в индустрията са в неравностойно положение. Организацията е анализирала цената на дребно на модерна тениска, продавана за 29 евро в Европа, за да илюстрира къде отиват парите.
Анализът показва, че фабричните работници получават по-малко от 1,0 % от цената на тениска, произведена в Бангладеш и продавана в типичен търговец на конфекция в Европа. Най-голямата част от крайната продажна цена, почти 60,0%, отива при търговците на дребно под формата на печалба на магазина, персонал, наем и данък върху продажбите. Следващите по големина дялове са печалбата на марката и разходите за материали, всеки с по 12,0 от крайната цена, и транспортните разходи с 8,0%. Междувременно фабриката в Бангладеш печели малко повече от работниците си, като се оценява, че 4,0% от крайната цена се оказва печалба на фабриката.
Моля ръководителите на КЗП и КЗК да ми разяснят с тебешир на черната дъска има ли спекула в цената на една модна тениска – "да" или "не"?
Ако отговорът е „да“, моля да обяснят какво да се прави с тази спекула; ако отговорът е „не“, моля да си подадат оставките, понеже не разбират от спекула.
Твърдя че капитализмът е по дефиниция спекулативен.
И по-лошото, че капитализмът фашизира механизмите на демокрацията, т.е. не позволява да се чуе народният глад, или – още по-лошо – заглушава всякаква негова проява.
Справка: референдумите в България след избухването на „пазарната икономика“ и „демокрацията“ след 1991 г
Боян Дуранкев