През страстната седмица няма смирение в представителите на евроатлантиците ни, същите с характерната им човеконенавист продължават да разделят обществото ни.
Запомнете това лице, изразяващо злоба, омраза и ненавист към всичко българско и родно. Тази противна женица се казва Теодора Димова, дъщеря на писателя Димитър Димов, на разпети петък в една продажна телевизия изрече скверните думи, че вероучението, което се предвижда да се въведе като учебен предмет е опасно, че ще се превърне в канал за руска пропаганда. Разбирате ли за какво става на въпрос отвратителната соросоидка отрича християнството, което ни е опазило като народ през вековете на турското робство?! Не бъдете пасивни от непрекъснатите провокации на подобни предатели, служещи на неолибералните фашисти!
Малко информация за лицето Димова от Зоя Деянова : "Теодора Димова, самонабедилата се по наследственост писателка, тая същата, която се притеснява, че изучаването в училище на религии ще бъде руска пропаганда, е само биологична дъщеря на Димитър Димов.
Тя е дете от втория му брак с по-млада жена и, когато той умира Теодорка е малка – той не я е възпитавал, не е оформял нейния светоглед.
Не зная каква би била, ако той не е починал в невръстната й възраст, но й е оставил един много добър живот в социализма в баш номенклатурната жилищна сграда в началото на улица „Оборище“ до самата Народната библиотека. По мое наблюдение не й личи, че е живяла до светилницата Народна библиотека, а е оформена като човек от снобизма на майка си и приятелите – номенкратурните копелдаци от улица „Оборище“.
Тя не познава живота нито преди Десети ноември, нито след това. Расла е в аквариум от привилегии.
Помня преди години Кръстьо Куюмджиев – изследователят на Димитър Димов – забравен днес, как се шегуваше, че малката Теодорка казала, че искала да стане фатална жена като Ирина. Все пак нещо е назнайвала от книгите на татко си.
Но вместо фатална жена като Ирина, тя стана долна слугиня на либерастите.
Никой не уважава слугините.
Да припомням ли какво е казал Лев Толстой за отдъхващата си природа?
При Теодора Димова природата направо е заспала от срам.“
Димитър Шивиков
