Наливали бебетата с опиум, за да могат майките им да работят
Кралица Виктория използвала марихуаната при менструални болки
Модерни фабрики и флот, амбиции за световно господство, строги джентълмени, елегантни дами и монархия – това е, което ни идва на ум при споменаването на Англия през 19 век. Но мъгливият Албион има и друга страна, тъмна като Темза през нощта: бордеи, просяци, маниаци, мигранти и, разбира се, наркотици. Тонове наркотици.
Да, да, да започнем с опиума, който по това време не само е разрешен, но и не се осъжда от обществото. Внесен с кораб от Азия, наркотикът попада в Лондон през 1800 г. като кръстоска между парацетамол и вино днес. Хапчетата опиум се предписват за лечение на главоболие, настинки, ревматизъм, женски болести и дори на свръхактивни деца.
Чудотворен еликсир
Етикетът на еликсир „Avers“ буквално крещи „безвреден“.
На пръв поглед бутилката с опиум рекламирана като еликсир „Avers“ със сладки малки бебета на опаковката, буквално крещи „безвреден“. Това е лекарството, което бедните жени в Лондон дават на децата си да пият, за да могат да ходят на работа. Нещата стигат дотам, че химиците започват да продават „животоспасяващия“ лек в десетки литри на ден. Проучване в град Ковънтри през 1862 г. показва, че местните деца получават не по-малко от 12 000 дози мляко с опиумен сироп всяка седмица.
„Всички малчугани лежаха на пода като умрели. Нямаше защо да се тревожим за тях. Когато започнеха да буйстват, им давахме половин лъжица и те се успокояваха“, се казва в един от записите от онова време.
Английските деца в продължение на десетилетия страдат от предозирането с опиум – като се започне от запек и се стигне до пристрастяване от ранна детска възраст, слабоумие и повишена смъртност – ужасната статистика чупи всички местни антирекорди.
Вдъхновение за поети
С течение на годините англичаните започват да осъзнават, че използват опиум не само за медицински цели, но и за удоволствие и затова масово откриват клубове за пушене на този наркотик. Значителна роля за популяризирането на въпросната култура играят известни поети, сред които се откроява Томас де Куинси. Той е роден през 1785 г. и бяга от училище в началото на 1800 г., заминавайки за Лондон, след като се скарва с попечителите си, които не проявяват щедрост при разпределянето на наследството на починалия баща на момчето. Озовавайки се на ръба на оцеляването в големия град, тийнейджърът се храни с отпадъци и страда от силни болки в стомаха и абстиненция.
Тогава всичко се случва като в Уили Уонка: измъченият Томас купува чудодейната тинктура и се дрогира. Скоро нещастието превръща младия бездомник в първия наркоман сред големите английски писатели. Неговите стихотворения, базирани на пристрастеността, пасват много добре на духа на времето и жаждата на хората за мистериозния опиум. В своя труд "Изповедите на един англичанин употребяващ опиум" той описва първата си доза по следния начин:
"Погълнах тази отвара по най-невежия начин, но въпреки това я погълнах. И час по-късно – о, Боже! Каква промяна! Какъв крилат дух се надигна от самите дълбини! Какво откровение, в което целият свят се появи в мен! Фактът, че болките ми изчезнаха, изглеждаше дреболия: това действие ме очарова с величието, което се разкри пред мен – бездната на божественото удоволствие беше панацея за всички човешки болести; това беше тайната на щастието, за която философите спореха от векове.“
Но трябва да отдадем дължимото на Де Куинси: освен описание на удоволствието, той пише в своите произведения и за последствията, включително тежка апатия. В края на живота си той дори започва да мрази опиума, който ограбва живота му, но тази част от писането му вече не е толкова популярна сред творческия елит. Ето някои от думите му за вредните въздействия и кошмари: „Крокодилите ми даваха смъртоносни целувки; лежах в мерзка тиня сред тръстиките и нилската кал. Всяка нощ изглеждаше, че се спускам в бездни и в тъмни дълбини, които бяха по-дълбоки от всяка дълбочина, без никаква надежда да се върна.“
Заслужава да се спомене и по-леката марихуана, която е предпочитана от аристокрацията. Тя става особено популярна сред елита, след като кралица Виктория използва "билката" за облекчаване на болката от тежки менструални проблеми.
Кокаинът като лекарство
Средата на 19-ти век променя всичко: опиумните войни, ордите китайски мигранти и техните гета и многобройните жертви на деца превръщат наркотика в символ на източната заплаха. Удоволствието от опиума започва да се гледа с неодобрение. Казват, че ако го приемеш, или ще станеш азиатски варварин, или хитри чужди специалисти ще подкопаят империята отвътре и ще ти вземат работата!
През 1868 г. е приет Законът за фармацията, който позволява продажбата на опиум само от квалифицирани фармацевти. През 1874 г. е основано Обществото за ограничаване на търговията с опиум. И всичко е наред до 1884 г., когато виенският офталмолог Карл Колер открива, че капка разреден кокаин може да облекчи болката в очите.
Това откритие предизвиква сензация в научните среди. За разлика от релаксиращия опиум, новооткритото лекарство стимулира някои човешки способности и дава хиперактивност. Кокаинът започва да се възприема от европейците като най-голямото чудо на века. С течение на времето той заема нишата в живота на британците, която опиумът е заемал преди и се използва за лечение на всичко. Английските спортисти започват да употребяват „лекарството“ като част от диетата си. Същото важи и за хората, занимаващи се с умствен труд, които възприемат кокаина като шоколад преди изпит.
Англия дълго време остава една от най-либералните страни по отношение на наркотиците, за разлика от САЩ, особено в медицинската общност. Британските елити упорито поддържат дуалистично отношение и обикновените поданици не желаят да се откажат от глупавата си пристрастеност, но 20-ти век, с неговите пълни забрани, променя всичко.
Автор: Румяна Генадиева
trud.bg