Българският избирател често се сблъсква с един тревожен феномен: политиците, които преди изборите изглеждат честни, народолюбиви и мотивирани да променят държавата към по-добро, след като заемат местата си в парламента, сякаш се превръщат в напълно различни хора. Те започват да действат срещу обещанията си, да се облагодетелстват лично и да изглеждат все по-отдалечени от реалните проблеми на народа. Какви са причините за тази трансформация?
1. Системата на властта и политическата култура
Политиката в България е изградена върху наследени модели на управление, които често толерират корупцията и клиентелизма. Дори и най-добрите намерения могат да бъдат сломени от система, в която лоялността към партийния апарат е по-важна от моралните принципи. Новите депутати попадат в среда, където оцеляването и напредъкът в политическата кариера зависят не от личната почтеност, а от спазването на неформални правила, установени от по-опитните играчи.
2. Изкушенията на властта
С достъпа до огромни финансови и властови ресурси идва и сериозното изкушение за злоупотреба. Властта дава не само привилегии, но и възможности за забогатяване чрез непрозрачни обществени поръчки, назначения на близки и приятели, и лобиране в полза на икономически интереси. Липсата на ефективен контрол от страна на съдебната система и слабо ангажираните институции улесняват тези практики.
3. Отдалечаването от избирателите
След влизането в парламента много политици спират да поддържат връзка с хората, които са ги избрали. Те живеят в свят на привилегии, в който не изпитват същите трудности като обикновените граждани. Скъпите коли, заседания в луксозни зали и високите заплати допълнително ги дистанцират от проблемите на обществото. В крайна сметка, загубата на връзка с реалността води до загуба и на мотивация за истинска промяна.
4. Партийната дисциплина и зависимостта от икономически кръгове
Политикът не действа сам – той е част от по-голяма машина, която го контролира. Ако някой се опита да промени статуквото, често се оказва под натиск от собствената си партия или икономическите кръгове, които я финансират. Мнозина избират да не се противопоставят, за да запазят позициите си и да избегнат неприятности.
5. Липса на реална отчетност и наказуемост
Българската правосъдна система рядко държи отговорни корумпирани политици. Липсата на ефективни наказания за злоупотреби с властта води до усещане за безнаказаност. Това допълнително насърчава депутатите да злоупотребяват със служебното си положение.
Как да се промени това?
Промяната може да дойде чрез няколко ключови механизма:
По-голям граждански натиск и активизъм, който да изисква отчетност и прозрачност.
Реални реформи в съдебната система и по-строги санкции за корупция.
Политическо образование на гражданите, за да се научат да разпознават фалшивите обещания.
Ограничаване на привилегиите на депутатите и засилване на механизми за обществен контрол.
Докато тези фактори не бъдат променени, българският политик ще продължи да се „преобразява“ след влизането си в парламента, забравяйки обещанията си и работейки основно за собствения си интерес.