Великата римска империя не загина заради измисленото “преселение на народите”! Тя не загина заради лоша икономическа политика, нито заради способностите на управниците си, а още по-малко заради оловните тръби на водопроводната си мрежа. Всички тези хипотези ги има, но не изглеждат комплексно верни.
Моето мнение, а и не само моето, е, че Рим загина заради допуснатото многогодишно морално разложение.
Още със създаването на републиката, там е въведен универсален морален кодекс, наречен “Mos majorum”, превеждано като “Обичаите на предците”. Някои учени го наричат и кодекс на честта. Това е първата масова проста и ефективна морална конституция, разбираема за всички.
– fides : вярност, уважение към думата, лоялност, вяра, доверие и взаимност между двама граждани;
– pietas – благочестие, преданост, почитане на римските божества
– majestas : величие, достойнство, благородни добродетели, за които се предполага, че са въплътени в латинското поведение
– virtus : качество, специфично за римския гражданин, смелост, политическа активност
– gravitas : набор от правила за поведение на римлянина, уважение към традицията, сериозност, достойнство, авторитет
– constantia : следване изпълнението на взетите решенията си (стабилност)
– frugalitas : пестеливост, скромност, умереност, простота .
С времето към кодекса били добавяни и още правила: labor: усилието, работата, която всеки трябва да положи за обществото, iustitia : справедливост, res publica: приоритет на държавата пред личния живот, fortitudo : опазване на силата, по-специално силата на армията.
Mos majorum е основата на римските успехи и на последвалото превръщане на Рим в най-великата държава на западния свят.
В последните години на републиката, обаче кодексът е постепенно занемарен. Цицерон е сред последните му защитници. Затова и започват сътресенията, довели до превръщането на републиката в империя.
Октавиан Август отново се опитва да наложи тези правила като главен морален и етичен кодекс. Но само десетилетия след неговата кончина Рим се връща към духовната и морална развала и падение, красноречив пример за което са запазените стенописи в Помпей.
Отхвърляйки кодекса римските граждани спрели да служат в армията и предпочитали да откупуват военната си служба, плащайки на хазната. Така воинските чинове постепенно били заети от наемници, а впоследствие командващи кохортите и легионите също станали чужденци. Римляните се отдали на мързел, хазарт и удоволствия, предпочитали виното, чревоугодничеството, политическите интриги и разврата пред борбата, съзиданието и страданията в името на велика кауза.
Империята от онова време много приличала на сегашна Европа и Северна Америка– и там популярните личности били гладиатори, хетери и милионери, както сега са футболисти, манекенки и пак милионери. И тогава най-приятното занимание било да се залага на гладиаторски битки, както сега се залага на футболни мачове. Единственото изискване на повечето римски граждани било да има „хляб и зрелища“.
После циклично силата на mos majorum е възстановявана от силни владетели като Марк Аврелий, но постепенно Обичаите на предците потъват в забрава. Това става паралелно с бавния, но необратим крах на империята.
След това дошло християнството и наложило нов универсален морален кодекс – 10-те Божи заповеди! За Рим било късно, но останалата част от Европа, а впоследствие Америка и части от Азия и Африка живяли с тази нова обща етична конституция две хиляди години.
От два века текат опитите за унищожение и забрава и на този кодекс.
Днес можем да кажем, че на запад той не само, че е напълно унищожен и забравен, а е и заменен с антипода си, с антикодекс, наречен “седем смъртни гряха”.
Затова и западната цивилизация загива, колкото и разни “модерни”, “прогресивни” и “либерални” цивилизационни учители да ни убеждават в обратното.
Общество без общ и универсален морален кодекс неминуемо загива, превръща се в животинско царство, в арена на най-ниските човешки желания и страсти – нарцисизъм, алчност, мизантропия, лакомия, разврат, завист, леност…които неслучайно са наречени смъртни грехове и пак неслучайно са подвластни на дявола и неговите демони.
Днес и нашето и всички западни общество са в този “стадии на развитие” и вече само Бог може да ни помогне да избегнем участта на древния Рим.
Иван Спирдонов
